Basic HTML Version
законотворчество
законотворчество
Все по-често между колеги се коментира Наредбата за обхват и съдържание на
инвестиционните проекти (Наредба № 4/2001 г. на МРРБ) като панацея, която може да сложи
ред в проектирането, а впоследствие и в реализацията на проектните решения.
Факт е, че действително са изтекли около 15 години от възлагането на разработването на
тази наредба и че оттогава има достатъчно поводи за ревизия на заложените в нея разпоредби:
• многократно (66 пъти) е изменян и допълван Законът за устройство на територията;
• претърпяха промяна съществените изисквания към строежите след преминаването към
изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011 година;
• налице са специфични изисквания към условията, на които трябва да отговарят
инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за
финансиране с държавна гаранция, каквито са по същество проектите, които разчитат на
финансиране със средства от ЕС;
• в наредбата не са изяснени обхватът и съдържанието на части на проектите, които се
изработват от цели секции (ТСТС, МДГЕ) или от част от членовете им (ВС - хидротехници) -
членуващи в КИИП специалисти;
• създадоха се КАБ и КИИП на база ЗКАИИП, който изисква наличие на правоспособност за
проектиране на частите на проектите, което в общия случай се свързва с професионалната
квалификация на проектанта;
• проектирането се утвърди като регулирана професия;
• появиха се множество интердисциплинарни части на проектите, с неизяснено докрай
предназначение – те не са пряко свързани с изпълнението на обекта, а по-скоро се отнасят
към оценка на съответствието с определени изисквания;
• не е прецизиран терминът „проектант“ по смисъла на чл. 160 (1) от ЗУТ, докато терминът
„проектант“ по смисъла на чл. 162 (1) покрива понятието „проектант на частта“: как да се
разбира физическо лице да включва в състава си физически лица – очевидно в първия случай
става дума за юридически лица;
• неуместно беше изведен от проектирането „водещият проектант“ (първоначалният текст
на ал. 2 от чл.162);
• злонамерено беше създаден омагьосаният кръг „ЗУТ: чл. 144 (1), т.3 – чл. 139 (5) – Нар.
4/2001:чл.4“, който 12 години генерира корупция и превърна проектирането в разграден двор;
• след като почти три години няколко министри не можаха да напишат наредба за авторския
надзор, се реши, че най-удобно е да се доразгради дворът и ал. 3 от чл. 162 на ЗУТ тихомълком
беше видоизменена;
• заобикаля се системно чл. 10 от Закона за нормативните актове, съгласно който
„обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни
акта от същата степен” и „обществени отношения, които спадат към област, за която има
издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен
акт от същата степен”;
• и още много несъответствия и лоши практики, облагодетелстващи определени
корпоративни интереси.
Всичко изброено (и неизброено) дотук сочи очевидната необходимост от създаване на нов
нормативен акт, който да отговаря на изискванията на новите условия, да премахне лошите
практики и да положи здрава основа на един от важните елементи на инвестиционния процес
– инвестиционния проект.
Той следва да реши следните задачи:
1. Да определи ясно и недвусмислено основните термини и техните определения при
проектирането (тук като база могат да се използват термините и определенията от БДС
16.309 – 85)
2. Да се спазва логиката на инвестиционния процес: възложител - проектант -
изпълнител
(за обекти от І и ІІ категория: възложител - консултант - проектант - изпълнител);
3. Да се определят етапите и фазите при създаването на инвестиционните проекти.
В първия етап - инвестиционно проучване, възложителят преценява доколко е необходимо
поради нормативни изисквания или поради спецификата, сложността, местоположението или
големината на бъдещия строеж. Добре е, ако този етап завърши със задание за проектиране
или проучванията са приложение към заданието.
В етапа инвестиционно проектиране фазите могат да запазят досегашните си условни
наименования - идеен, технически и работен проект.
Може да се мисли и за предварителен, междинен/технически и окончателен проект. Важно
е за какво ще служи съответната фаза на проекта: за издаване на разрешително за строеж; за
оценка на съответствието с нормативните изисквания, за изпълнение на СМР, в т.ч. и за избор
на изпълнител; за въвеждане на обекта в експлоатация.
При това броят на фазите може да бъде различен:
а) еднофазен инвестиционен проект - технически проект (при необходимост с работни
чертежи и детайли);
б) двуфазен проект в различни варианти: идеен проект и технически проект; идеен проект
и работен проект; технически проект и работни чертежи и детайли (РЧД).
в) трифазен проект - идеен проект, технически проект и РЧД.
Във всички случаи РЧД не е необходимо да се съгласуват и одобряват.
Идейният проект може да е основание за издаване на разрешение за строеж при определени
Становище за обхвата и
съдържанието на проектните
документации
22
23