Basic HTML Version
28
29
как да изменяме тези, които съществуват,
така че да работят по-добре в бъдеще. Нещата
трябва принципно да се променят.
Инженерната
практика не се поддава на преговори, каквито
се водят в политиката и във финансите.
Преговорите в политиката и финансите
обаче диктуват това, което се възлага на
инженерната практика, и именно оттам идва
тази изолация на инженера, който се оттегля
от обществените преговори, за да си върши
техническата работа на най-високо ниво.
Има
и уникални примери, които успяват да балансират
тези дейности, но те са изключително редки.
Това само показва колко е труден балансът.
Споредменсеоформянеобходимостотедин
специалист, койтоможедабъдемостътмежду
проектанта и финансиращата структура.
Неговата роля не е на координатор, той
трябва да управлява информацията, а това
е инженерна
з
адача. Нито адвокатът, нито
политикът, нито финансистът знае как да
управлява инфраструктурата в тези детайли,
които инженерътзнае. Тазитема я преподавам
в Колумбийския университет, говоря за нея и
тук, защото искам да стимулирам инженерите
да развият познанията си и да се качат нагоре
– към управлението, ако не финансово, то
поне към управлението на информацията,
което диктува вземането на решения,
защото
обратното няма как да стане – адвокатът няма
да стане инженер, но инженерът би могъл да
научи правните отношения, които се отнасят до
работата му, да придобие счетоводни познания
и т.н.
В контекста на нарасналите изисквания
към инженерите как виждате съвременното
инженерно образование? Какви тенденции се
очертават?
Аз помня моето образование в България, не
съм в течение как е еволюирало.
Няколко пъти
съм говорил с колеги тук, за да им напомня,
че това, което имахме, не беше никак лошо.
Така че, като правят нововъведения, да
бъдат много внимателни да не пострада
това, което е постигнато много отдавна от
големи специалисти. Нашите професори бяха
светила като преподаватели. Преподаването
е на изчезване на Запад,
студентите получават
информация по електронен път. Не слушат
лекции, всеки си изпълнява практическите
задачи, в което са много старателни.
Да се следва там, е много скъпо, никой не
си губи времето да следва, ако не планира
след това да работи по специалността си
и да печели. Самият термин образование
е на изчезване и се замества от термина
тренировка.
Което още веднъж показва, че
се търси практическо умение, а не някакво
генерално разбиране. Американците поначало
не вярват много в генералното разбиране и
в мисленето, те вярват в действието. Аз не
споделям това разбиране, защото съм продукт
на европейското образование и по-конкретно на
българското. Баща ми, който се е дипломирал
в Колумбийския университет преди войната,
също си спомня забележителни професори от
онова време.
С други думи, не съм възхитен от
тенденцията, която се очертава на Запад.
Ето например училището по бизнес в Харвард,
едно от най-реномираните училища, изобщо
не препоръчва никакъв текст, само решават
приложни задачи за управление на някакъв бизнес.
Освен това в САЩ инженерното образование
не емного популярно, защото инженерите не са
високо платени. Затова хората с аналитично
мислене предпочитат други специалности,
а това също е едно предизвикателство
към инженерното образование, да стане
пак интересно, да станат инженерите пак
необходими, неизбежни, както са били преди
сто години.
И това, разбира се, трябва да стане
в конкуренция с всички други области.
Яна Илиева
ВЕРОЯТНОСТ И ДЕТЕРМИНИЗЪМ ПРИ
УПРАВЛЕНИЕТО НА МОСТОВЕ
Проф. д-р инж. Божидар Янев
Част от лекцията, която
проф. д-р инж. Божидар Янев
, изпълнителен директор на
„Инспекция и
управление на мостове”
в Департамента по транспорт на Ню Йорк изнесе по време на честванията
на
70-годишнината на Университета по архитектура, строителство и геодезия - София
.
Бруклинският мост в Ню Йорк