Basic HTML Version
40
41
Когато се полагаха основите
Лични спомени от създаването на КИИП - 2002-2003г.
инж. Росен Малчев
Замен всичко започна с една случайва среща на проф. ТодорКарамански1932-2006г. вУАСГ.
През един мразовит ден на зимата на 2002-2003г. реших да посетя в неговия кабинет проф.
Рангел Рангелов-мой преподавател и еважаван ръководител. В малкия уютен кабинет беше
и проф. Тодор Карамански, който мълчаливо работеше на бюрото си. Когато вече си тръгвах
проф. Карамански си обърна към мен с репликата"Търся съмишленици за създаването на
Камара на строителните инженери, ти какво мислиш по въпроса?" (Наименованието КИИП се
роди по-късно!). Предложението ме изненада, но неговата същност не беше далеч от моите
мисли по въпроса.
Разбира се започна един дълъг, но съдържателен разговор и аз в резултат казах своето
"да" с уговорката, че ще помагам според своите сили и възможности.
От този ден "колелото се завъртя" и започнаха безброй срещи с роф. Карамански, заседания
на инициаторите-учредителите на Камарата.
Тихи разговори и бурни препирания по много въпроси и т.н., докато се стигне до първото
събрание на Камарата през септември 2003г.
Важно е да се знае, че създаването на Камарата се извърши "отдолу-нагоре"-т.е., с
дейността и инициативата на учредителите, без нареждания или администриране на държавни
ръководства и органи.
Затова примерът на първите деятели заслужава висока оценка и уважение!
Спомени, много спомени....
Все пак ще отбера два-три от тях, които считам, че трябва да се помнят.
Заседанията в Комисията наНародното събрание, където се обсъждаше Закона на КИИП
през зимата и ранната пролет на 2003г.
На дневен ред бяха изключително мажни въпроси:
Какъв да бъде обликът на Камарата-професионална структура или профсъюзна
организация?
По какво Камарата да се отличава от Научно-технически съюз по строителство?
Как да се узакони една дееспособна структура, която да бъде автономна и да не зависи от
конюктурните промени в упавлението на страната?
Тук трябва дебело да подчертая изключителната робя на "Създателя" на Камарата- проф.
Тодор Карамански, който с много труд, усилия и вещина успя да отстои принципите, които са
заложени до днес в дейността на КИИП.
За този период си спомням ннещо куриозно: проф. Карамански идваше на заседание на
Комисията в Народното събрание в "спортен вид"-без костюм и вратовръзка, често пъти
небръснат и с гуменки на краката..И въпреки, че в Комисията имаше доста различни позиции
и настроения-известен факт!, гласът му се чуваше!
След като излезе Законът и неговите постановки бяха вече валидни, на дневен ред се
постави въпроса за разработване на устава на КИИП, който по-късно трябваше да се гласува
от Общото учредително събрание.
Това беше началото на лятото през юни и юли 2003г. и аз потеглих към Родопите в отпуск.
Преди да тръгна, проф. Карамански доста настойчиво ме "помоли" да съчетая приятното с
полезното и да разработя един вариант на Устава, който да обсъдим като се върна. Бърза ма
да поясня, че по-късно установих, как подобна поръка той е направил и на други колеги.
Това доръчение ме паласка и след като се снабдих с копия от уставите на други подобни
Камари, съюзи, асоциации и т.н., заминах за Смолян. В горещите летни нощи скалъпих една
"нулева" редакция на устава. След проведения телефонен разговор, се разбрахме да го
изпратя веднага до София.
Добре, обаче, аз нямах в тия години нито лаптоп, нито връзка с интеренет и след известно
колебание се отправих към пощата на Смолян. Там приеха поръчката да изпратят по факса
моя материал и доволен си доизкарах отпуската.
След завръщането в София ми се внуши ,че при обсъждането на всички варианти на Устава
трябва да има представители на отделни специалности в нашата гилдия, тъй като в основното
ядро бяха главно конструктура.
След известен размисъл, предложих на проф. Карамански и доц. Проданов да поканим
няклко знаещи и можещи изтъкнати проектанти, като проф. Никола Стоичков-1936-2012г.-
"ОВК; ст.н.с. Любомир Грънчаров- "Електро"; инж. Никола Гергинов-"ОВК" и др.
С привличането на тези колеги екипът от учредители нарастнна и се укрепи, а повечето от
тях по-късно оглавиха съответните професионални секции.
През горещите летни следобеди в малката канцелария на УАСГ се създаде с много труд
и ентусиазъм скилитът на Устава на КИИП, който след това беше представен пред Общото
събрание. Понякога обсъжданията бяха твърде "динамични", а температурата достигаше
до "точката на кипене", особено с активното участие на акад. Янко Иванов, проф. Костадин
Топуров, проф. Лука Коларов, проф. Димитър Димитров-Джони, доц. Константин Проданов и
др.
Мога да твърдя, че всички учредители бяха ичности с ярко изявено "его", но обединени от
една идея- Камарата.
Накрая искам да изтъкна, че спомените на учредителите са едно добро послание към по-
младите колеги-ръководители и членове на Камарата: да ценят и пазят нейната същност-
така, както бе замислена и създадена преди години.
Спомени са поклон пред тези учредители, които вече не са след нас, както и поздрав до
всички учредители-редовни членове на Камарата.
юбилеен сборник
10 години киип
юбилей
юбилей