Basic HTML Version
юбилеен сборник
10 години киип
38
39
(над 30 на брой) за събития, организирани от УС или от Регионалните колегии.
Поставено бе началото на издателска дейност.Издадени бяха:
1. Наредби и методики за определяне на минимални цени в инвестиционното
проектиране и строителния надзор („Строителен обзор“, кн. 9/2004 г);
2. „Ръководство за предпазване на сградите от наводнения и проектиране на
съоръжения за предпомпване на отпадни води“- автор проф. д-р инж. Ганчо Димитров;
3. .„Ръководство за проектиране на канализационни системи в сгради“-автор
проф. д-р инж. Ганчо Димитров;
4. „Тръби за сградни канализационни инсталации“ - автор проф. д-р инж. Ганчо
Димитров;
5. Бюлетин „Български инженер“;
6. Наредба №15/2005 за технически норми и правила и експлоатация на обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;
7. Наредба №3/2007г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на
електромонтажните работи (изд. КИИП);
Наредба №7/02 за проектиране на съоръжения в земетръсни райони (Бюлетин
„Строителство и архитектура“).
Считам за необходимо да припомня на колегията, че за 4-ри години членската маса
на КИИП нарасна както следва: от 2003 г.- 4649 до 2007 г.- 10411 души. Само за 2004 г.
са приети над 3300 нови членове. Тази интензивност намалява с годините. Обратна е
тенденцията при техническите контроли от 582 за 2004 г. в 2007 г. вече са 998, като броят
им до днес продължава да расте, което е основание за размисъл.
Разнообразните по количествен състав регионални колегии даваха или отнемаха
възможността за по-организиран живот, за провеждане и участие в полезни за всеки член
мероприятия. Много бе трудно на малките като състав регионални колегии. Ограничените
средства, с които разполагаха, се отразяваха негативно върху активността им. Те правеха
всичко възможно да скърпват бюджети, за да съществуват все пак. Грешка на УС бе, че не
намери време и подход да ги подпомага. Фактът, че при големите регионални колегии се
концентрират повече средства, им даваше самочувствие и самоувереност, което понякога
водеше и до непризнаване на нормативните постановки и изисквания..
Тук не съм отразил дейността, успехите и неуспехите на Регионалните колегии, дейностите,
които те са провеждали в съответствие с решенията на ОС и УС по собствени инициативи.
Далече съм от мисълта, че всичко е било лесно и безпроблемно. Имаше и още много да се
желае с оглед на подобряване и на структурата на КИИП и на управлението. Логично е да се
запитаме: “Ефективно ли работиха нашите регионални колегии и професионални секции?”
Отговорът на този въпрос е сложен и нееднозначен.
Другото, което трябва да отбележа е, че съществуваше всеобща незаинтересованост от
страна на колегите към това, което Камарата и отделните регионални колегии организират и
вършат. Примерите са общо взето навсякъде, или там, където не е така, това идва да потвърди
извода, като някакво изключение. Все още има колеги, които не споделят необходимостта
от обучение през целия проектантски живот, но искат признаване на актуална проектантска
правоспособност, днес и завинаги.
Равносметката за извървения път е една - работих честно и всеотдайно, дадох от себе
си всичко, за да оставя финансово осигурена, с ясни цели и подобаващо бъдеще Камара.
Благодарен съм, че тръгвайки от”нищото” не бях сам, а с толкова много безкористни
съмишленици. Камарата сме всички ние и от нас зависи какъв ще бъде нейният облик.
юбилей
юбилей