Basic HTML Version
42
43
Спомени за създаването на КИИП -
1997-2004 г.
инж. Николай Николов - В. Търново
Живяхме във време, в което не съм и помислял, че може нещо да се промени. За нас
работата беше в Териториална проектантска организация - В. Търново. Основните задачи се
задаваха по планов път от ОНС В. Търново. Формално всички по задължение членувахме в
НТС, а архитектите в САБ. И двата съюза се управляваха по правило от центъра – Политбюро
на ЦК на БКП. Архитектите бяха галените чеда и им позволиха да работят извън работното
си място и чрез възложител САБ, а след тях по- късно такова разрешение беше дадено и за
НТС.
И задачите и парите се определяха конкретно за обект и човек. Започнаха постепенни
промени в държавата: Указ 56 – за свободно договаряне и работа извън работното място,
САБ и НТС. Това допринесе част от по- дребните поръчки да се работят с едно разрешително
от общината. САБ и НТС изпаднаха в положение на конкурирани.
Вече проекти можеха да се изработват без „посредници“. Дойде политическата промяна
1987 г. Последваха значими промени в цялостния стопански живот в страната. Бившите
държавни проектантски организации все по трудно се справяха на пазара на проектантския
труд и постепенно изчезнаха. САБ и НТС като структури, създадени за командно управление,
също загубиха значението си. Опитите да се създаде Съюз на строителните конструктори с
председател проф. М. Брайнов не бяха сполучливи.
Първите ми спомени за създаване на Съюз на строителните конструктори е от 1997 г. с
председател проф. Тодор Карамански и секретари доц. Константин Проданов, инж. Асен
Георгиев и технически секретар г-жа Лиляна Младенова.
Проблем в това време беше ценоразписът на проектантския труд. Процентното
разпределение на хонорара между отделните специалности беше нарушено и от всички най-
ощетени бяха конструкторите. Съюзът на строителните конструктори в България излезе с
предложение за ценообразуване на проектантския труд и това даде резултат.
Основенмомент в дейността наССКБбеше провеждането надвете конференции въвВелико
Търново 2000 и 2002 г. „Строителни конструкции – теория и практика”. С това окончателно
ССКБ се наложи като съюз на всички строителни конструтури. В духовен план най-важното
се случи, когато цялото ръководство на ССКБ отидохме в катедралния храм „Св. Рождество
Богородично“ и получихме благословение от о. Асен за конференция 2000 г. Плакатът на
конференциите беше на фона на храма „Св. Константин и Елена“, построен от К. Фичето
във Велико Търново. Това показваше връзката между духовното - ХРАМА и материалното –
СГРАДИТЕ, които ние проектирахме.
Създадоха се структури във всички областни центрове в страната. През 2001 г. октомври
месец в София Министерството на регионалното развитие и благоустройството проведе
конференция „Европейски стандарти за проектиране на строителни конструкции“. Основаната
тема беше на ТК56 за хармонизиране на стандартите за проектиране на строителни
конструкции – еврокодове (ЕС). ССКБ вече беше изградил структури, които отговаряха на
новото икономическо развитие на обществото и се мислеше за законовото му регламентиране.
Във всичко основна движеща сила беше проф. Т. Карамански с екипа около него по това
време.
На една от вече редовните ни срещи в офиса на ССКБ (на тавана на архитектурния
факултет) в края на 2002 г. проф. Карамански в личен разговор с мен сподели, че вече се
подготвя Закон за камарите, но по настояване най-много на архитектите и, че ние трябва да
водим тоя процес като вече изградена структура (Тогава говорехме за Камара на строителните
конструктори-проектанти). След приемането на ЗКАИИП 2003 г. се оказа, че са направени
множество компромиси и е постигнато съгласие за две камари: КАБ и КИИП (но и с участие
на всички останали инженери в инвестиционното проектиране).
Бяха създадени две комисии към ръководството на ССКБ: Комисия по провеждане
на учредителните събрания с председател доц. К. Проданов и Комисия по подготовка
на основните материали за учредяване на КИИП с председател проф. Т. Карамански. Аз
като председател на ССКБ – В. Търново бях в комисията на проф. Т. Карамански заедно
с инж. Асен Георгиев, проф. Р. Малчев, акад. Я. Иванов, проф. К. Топуров. По- късно
се присъединиха инж. Л. Грънчаров – Ел., проф. Н. Стоичков – ОВ. Течеше усилена
подготовка за провеждане на учредителните събрания на КИИП. Всичко се правеше
от екипи на ССКБ и със средствата на ССКБ, а доста често и за сметка на личните ни
офиси, телефони, размножителна техника и служители.
Проф. Карамански се държеше с нас непринудено и директно, за да бъде точно разбран.
Така той в един от разговорите с мен ми казва: „Сега всички председатели на ССКБ трябва да
кандидатстват за председатели на областните колегии на КИИП, а ти напиши устав на КИИП
и ще водиш учредителното събрание като председател”. Аз, колкото и да имах вече опит като
председател на ССКБ - В. Търново и като организатор на двете конференции във Велико
Търново, се гипсирах. Обясних му, че нямам и представа как се пише Устав и че най-малкото
аз съм подходящ за председател на Учредителното събрание на КИИП.
Той ме срази като каза: „Ще ги видиш академичните среди какви са на учредителното
събрание, а за Устава – гледайЗакона ипонего, защото тище гоприемаш (имаше предвид
Учредителното събрание). Аз писах Устав, но се оказа, че и други са писали Устав и
така общо го сглобихме на няколко от срещите ни по подготовка на Учредителното
събрание.
Има неща, за които човек си спомня с радост, за други - с тъга. За мен Учредителното
събрание на КИИП в Дома на техниката в София е спомен с болка. Усилията, които бяхме
положили, надеждата, която имахме за бъдещето беше опорочена от малка група софиянци.
юбилей
юбилей