камара на инженерите в инвестиционното проектиране


Благоевград

CHAMBER OF ENGINEERS IN THE INVESTMENT DESIGN


КАМАРА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

МАТЕРИАЛИ ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА КИИП ПО ГОДИНИ.
  • Начало
  • За нас
  • Регионални Колегии
    • Благоевград
    • Бургас
    • Варна
    • Велико Търново
    • Видин
    • Враца
    • Габрово
    • Добрич
    • Кърджали
    • Кюстендил
    • Ловеч
    • Монтана
    • Пазарджик
    • Перник
    • Плевен
    • Пловдив
    • Разград
    • Русе
    • Силистра
    • Сливен
    • Смолян
    • София-Град
    • София-Област
    • Стара Загора
    • Търговище
    • Хасково
    • Шумен
    • Ямбол
  • Нормативна уредба
    • Външна
      • Проекто НУ
      • Приета НУ
    • Вътрешна
      • Проекто НУ
      • Приета НУ
  • Формуляри за регистрация
  • Връзки
  • Регистър
    • Проектанти с ППП
    • Проектанти с ОПП
    • Проектанти с ТК
    • Проектантски бюра
  • Форум
  • Професионални секции
    • КСС
    • ТСТС
    • ВС
    • ГПГ
    • МДГ
    • ЕАСТ
    • ОВКХТ
    • ТЕХ
  • Заседания и решения
    • ОС
    • УС
    • Комисии
      • КДП
      • Контролен съвет
      • КР
      • ЦКТК
  • За контакти
Copyright © 2012 Apycom jQuery Menus
Снимки от юбилея на КИИП
Формуляри за регистрация
КИИП - Договор за закупуване на пакети стандарти
ИНЖЕНЕРЕН ФОРУМ

БРОЙ 8/2014

БРОЙ 7/2014

БРОЙ 6/2014

БРОЙ 5/2014

БРОЙ 3-4/2014

БРОЙ 2/2014

БРОЙ 1/2014

БРОЙ 7/2013

БРОЙ 6/2013

БРОЙ 5/2013

БРОЙ 4/2013

БРОЙ 3/2013

БРОЙ 2/2013

БРОЙ 1/2013

БРОЙ 8/2012

БРОЙ 7/2012

БРОЙ 6/2012

БРОЙ 5/2012

БРОЙ 4/2012

БРОЙ 3/2012

БРОЙ 2/2012

БРОЙ 1/2012

БРОЙ 1/2011

Начало › Актуално › Публикации › След Втория балкански семинар по сеизмично инженерство представителят на Камарата на инженерите Валентин Тунев предупреждава: Ако пестим от проектиране и строителство, един ден ще плащаме много по-скъпо

След Втория балкански семинар по сеизмично инженерство представителят на Камарата на инженерите Валентин Тунев предупреждава: Ако пестим от проектиране и строителство, един ден ще плащаме много по-скъпо

12/03/2012

След Вто­рия бал­кан­ски се­ми­нар по сеиз­мич­но ин­же­нерс­тво пред­ста­ви­телят на Ка­ма­ра­та на ин­же­не­ри­те Ва­лен­тин Ту­нев пре­дуп­реж­да­ва:

Ако пес­тим от проек­ти­ра­не и строи­телс­тво, един ден ще пла­ща­ме мно­го по-скъ­по

 

 

 За­ра­ди си­гур­нос­тта Ев­ро­код за­ви­ша­ва с 10-20% стой­нос­тта на сгра­дитe  Гол­яма­та опа­снос­т за Бъл­га­рия е не­за­кон­но­то преус­троя­ва­не на пар­тер­ни­те по­ме­ще­ния за тър­гов­ски це­ли   С епи­цен­тъ­ра на зе­мет­ре­се­ния край Круп­ник Бла­гоев­град­ска об­ласт е с най-ви­со­ка сте­пен на опа­снос­т в Бъл­га­рия  Трябва да се про­ме­ни про­це­сът на проек­ти­ра­не: ин­вес­ти­то­рът пър­во трябва да оти­де при проек­тан­та, а пос­ле в об­щи­на­та - спо­деля опи­та на ма­ке­дон­ски ко­ле­га инж. Ту­нев

 

 

За­ли­ват ни на­вод­не­ния, горят ни по­жари, из­би­ва­ме се по пъ­ти­ща­та. И се вайка­ме, след ка­то зло­то ни е връхлетяло. Мо­жем ли да пре­дот­врат­ява­ме бедс­твия­та? Може би да, ако ги пред­виж­да­ме и се гот­вим да ги из­бег­нем или смек­чим уда­ра. В то­зи сми­съл на­ло­жи­тел­но е да мис­лим за ед­на от най-опу­сто­ши­тел­ни­те сти­хии - зе­мет­ре­се­ния­та.

Нас­ко­ро инж. Ва­лен­тин Ту­нев уча­ства ка­то пред­ста­ви­тел на Ка­ма­ра­та на ин­же­не­ри­те в Бла­гоев­град на Вто­рия бал­кан­ски се­ми­нар по сеиз­мич­но ин­же­нерс­тво. То­ва ни да­ва по­вод да съ­бе­сед­ва­ме с не­го. Инж. Ту­нев е ро­ден в Благоев­град. За­вър­шва ВИАС - Со­фия със спе­циал­ност “П­ро­миш­ле­но и граж­дан­ско строи­телс­тво - конс­трук­ции”. Ра­бо­ти в проек­тант­ска­та си фир­ма за конс­трук­ции на сгра­ди и съо­ръ­же­ния. Проек­ти­рал е жи­лищ­ни и об­щес­тве­ни сгра­ди в Бла­гоев­град и об­лас­тта.

 

- Гос­по­дин Ту­нев, как­ви бяха це­ли­те на Вто­рия бал­кан­ски се­ми­нар по сеиз­мич­но ин­же­нерс­тво?

- Се­ми­на­рът це­ли да се на­ма­ли сеиз­мич­ният риск чрез пра­вил­но проек­ти­ра­не на жи­лищ­ни и об­щес­тве­ни сгра­ди. Про­ве­де се през ок­том­ври 2011 го­ди­на в Со­фия. Об­ме­ни се опит с ко­ле­ги от съ­сед­ни стра­ни, сред тях бяха Тур­ция, Гър­ция, РМа­ке­до­ния, Ита­лия. Раз­гле­да­ха се ме­то­ди за ук­реп­ва­не на ста­ри пос­трой­ки, кои­то имат важ­но об­щес­тве­но зна­че­ние или имат ис­то­ри­чес­ка стой­ност. Бяха пред­ста­ве­ни ме­то­до­ло­гии с из­пол­зва­не на но­ви ма­те­риа­ли от Тур­ция, Гър­ция и Ита­лия - стра­ни със сил­на сеиз­мич­на ак­тив­ност. Объ­рна се вни­ма­ние на но­ви­те нор­ми, вклю­че­ни в Ев­ро­код, кой­то на­ла­га проек­ти­ра­не спо­ред стан­дар­ти­те на Ев­ро­зо­на­та. Осо­бе­но­то е, че за­ви­ша­ва оси­гур­ява­не­то на сгра­ди­те. То­ва ще до­ве­де до уве­ли­ча­ва­не на стой­нос­тта на конс­трук­ции­те с 10 до 20 про­цен­та.

- От сеиз­мич­на глед­на точ­ка коя е гол­яма­та опа­снос­т за Бъл­га­рия днес?

- Гол­яма­та опа­снос­т ид­ва от ста­ри­те сгра­ди и преус­троя­ва­не­то на пар­тер­ни­те по­ме­ще­ния за тър­гов­ска дей­ност.

- В то­зи сми­съл кои са най-зас­тра­ша­ва­щи­те на­ру­ше­ния?

- Са­мо­вол­но се пре­мах­ват но­се­щи еле­мен­ти и се про­би­ват от­во­ри, ка­то се пре­неб­рег­ва ин­же­нер­на­та ком­пе­тен­тност. Друг проб­лем е, че ста­ри­те пос­трой­ки нямат сто­ма­но­бе­тон­ни ко­ло­ни, кои­то имат съ­щес­тве­но зна­че­ние по вре­ме на зе­мет­ръс.

- В го­ди­ни­те на пре­хо­да, ко­га­то се из­вър­ши дос­та сти­хий­но строи­телс­тво, не се ли до­пус­на­ха проек­тант­ски ком­про­ми­си, кои­то зас­тра­ша­ват сгра­ди­те от зе­мет­ре­се­ния?

 - Проек­ти­ра­не­то се из­вър­шва­ше съг­лас­но на­ред­ба­та от 1987 го­ди­на “П­роек­ти­ра­не на сгра­ди и съо­ръ­же­ния в зе­мет­ръс­ни ра­йо­ни”, чии­то нор­ми дей­стват и се­га.  В го­ди­ни­те на пре­хо­да се поя­ви тер­ми­нът “у­за­кон­ява­не”.

Чес­то строи­телс­тво­то из­пре­вар­ва­ше проек­тант­ския про­цес. Дър­жа­ва­та няма­ше ефе­кти­вен кон­трол - все­ки мо­же­ше да строи. В мо­мен­та няма тер­мин “у­за­кон­ява­не” на сгра­ди. Не­за­кон­но из­гра­де­ни­те пос­трой­ки се пре­мах­ват.

- За­що у нас се го­во­ри за пос­ле­ди­ци­те от при­род­ни бедс­твия, ко­га­то не­поп­ра­ви­мо­то се е слу­чи­ло, а не се взе­мат пре­дох­ра­ни­тел­ни мер­ки?

- Оче­вид­но хо­ра­та трябва да бъ­дат нащ­рек, ко­га­то преус­троя­ват пар­тер­ни по­ме­ще­ния на съ­щес­тву­ва­щи сгра­ди. Да под­хож­дат про­фе­сио­нал­но, да търсят мне­ние­то на спе­циа­лис­ти­те. Да не строят и ре­мон­ти­рат на всяка це­на.

- Как­во дру­го трябва да знаят хо­ра­та, ко­га­то пред­прие­мат преус­трой­ство на пар­тер­ни по­ме­ще­ния?

- Да уве­дом­яват всич­ки собс­тве­ни­ци на имо­та и да пре­дуп­реж­да­ват проек­тан­ти­те на сгра­да­та. Всич­ко да се из­вър­шва при одо­бре­ни проек­ти и раз­ре­ше­ния за строеж от об­щи­на­та. В ни­ка­къв слу­чай не трябва да се на­ру­ша­ва конс­трук­ция­та на пос­трой­ка­та.

- Как­ва е сеиз­мич­на­та кар­ти­на в Бла­гоев­град­ска об­ласт?

- Об­лас­тта е с най-ви­со­ка сте­пен на сеиз­мич­но оси­гур­ява­не - де­ве­та сте­пен по ска­ла­та на Мед­ве­дев-Шпон­хоер-Кар­ник. То­ва крие сил­на опа­снос­т и оз­на­ча­ва, че сгра­ди­те трябва да из­дър­жат, до­ка­то зем­ята за­поч­не да се на­пук­ва.

- Кои са най-сил­но из­яве­ни­те сеиз­мич­ни точ­ки в Юго­за­пад­на Бъл­га­рия?

- Най-зас­тра­ши­тел­но място е на­ча­ло­то на Крес­нен­ско­то де­фи­ле при Круп­ник. Знае се за гол­ямо­то Круп­ниш­ко зе­мет­ре­се­ние през 1904 го­ди­на, ко­га­то се е от­во­ри­ла гол­яма пук­на­ти­на, от коя­то е из­блик­ва­ла кал, а ре­ка Стру­ма е из­чез­на­ла за някол­ко дни. Нес­лу­чай­но там има Сеиз­мо­ло­гич­на стан­ция, коя­то пос­тоя­нно сле­ди дви­же­ние­то на зем­ни­те плас­то­ве.

- Да се вър­нем на се­ми­на­ра по сеиз­мо­ло­гич­но оси­гур­ява­не. Как­ви дру­ги из­во­ди и пре­по­ръ­ки да­дох­те вие, спе­циа­лис­ти­те?

- Ко­ле­га от РМа­ке­до­ния объ­рна вни­ма­ние, че про­це­сът на проек­ти­ра­не е объ­ркан. Той по­со­чи триъ­гъл­ник, на чий­то връх стоят ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни, а от­до­лу в еди­ния ъгъл е ин­вес­ти­то­рът, а на тре­тия е проек­тан­тът. При та­зи схе­ма вмес­то ин­вес­ти­то­рът пър­во да оти­де при проек­тан­ти­те, той оти­ва при ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни, кои­то в по­ве­че­то слу­чаи раз­пре­делят ра­бо­та­та. Тоест, оти­ва­те в об­щи­на­та, каз­ва­те как­во ис­ка­те да строи­те и от­там ви по­соч­ват кой да проек­ти­ра. Всич­ко дви­жи об­щи­на­та, ин­вес­ти­то­рът няма из­бор да из­бе­ре ка­чес­тве­но проек­ти­ра­не. Днес кри­за­та е гол­яма, няма ра­бо­та и проек­ти­те се на­соч­ват към оп­ре­де­ле­ни хо­ра, кое­то не га­ран­ти­ра, че ще се нап­ра­ви най-ка­чес­тве­но проек­ти­ра­не. А пра­вил­но­то е ин­вес­ти­то­рът да тър­си пър­во проек­тан­та.

- Но то­ва не е ли уре­гу­ли­ра­но нор­ма­тив­но?

- Яв­но не е.

- На се­ми­на­ра в Со­фия бяха ли по­ка­за­ни прак­ти­чес­ки но­вос­ти за сеиз­мо­ло­гич­но оси­гур­ява­не?

- Ко­ле­га от Тур­ция де­монс­три­ра как по же­ла­ние на собс­тве­ни­ци­те се ук­реп­ват жи­лищ­ни сгра­ди, ка­то вън­шно и вът­реш­но се зак­реп­ват сто­ма­но­бе­тон­ни па­не­ли към съ­щес­тву­ва­щи­те сте­ни. По­ка­за при ла­бо­ра­тор­ни ус­ло­вия с ма­кет, че то­зи вид оси­гур­ява­не има ефект.

Де­монс­три­ран бе и ме­тод за ук­реп­ва­не с ме­тал­ни лис­то­ве и про­фи­ли, раз­ра­бо­тен от гръц­ки­те ко­ле­ги.

- Оче­вид­но трябва да се пла­ща, за да има по-гол­яма бе­зо­пас­ност при зе­мет­ре­се­ние. Как ще убе­ди­те хо­ра­та, че пес­те­не­то един ден мо­же да из­ле­зе мно­го по-скъ­по?

- Трябва да се знае, че не трябва да се пес­ти от проек­ти­ра­не, за­що­то уве­ли­ча­ва рис­ка от зло­по­лу­ки.

- Кой кон­тро­ли­ра те­зи про­це­си?

- За из­готв­яне на конс­трук­ти­вен проект еди­нстве­но в ин­же­нер­ни­те спе­циал­нос­ти има тех­ни­чес­ки кон­трол. Проек­ти­те се из­готвят от ли­цен­зи­ра­ни конс­трук­то­ри с пъл­на проек­тант­ска пра­вос­по­соб­ност. Ли­цен­зион­ният ре­жим се кон­тро­ли­ра от КИИП.

- От глед­на точ­ка на ета­жнос­тта кои сгра­ди са най-уя­зви­ми при зе­мет­ре­се­ния?

- На се­ми­на­ра ко­ле­ги­те от Тур­ция и Гър­ция, къ­де­то има чес­ти зе­мет­ре­се­ния, зая­ви­ха, че най-уя­зви­ми са сгра­ди­те меж­ду три и се­дем ета­жа.

- Но то­ва не са ли преоб­ла­да­ва­щи­те пос­трой­ки в Бла­гоев­град и в на­ши­те гра­до­ве изо­бщо?

- То­ва са, но ние проек­ти­ра­ме спо­ред нор­ми­те, за да няма проб­ле­ми. Трябва да се от­бе­ле­жи и про­це­сът на строи­телс­тво­то. Строи­телят трябва да спаз­ва проек­та. Кон­сул­тант­ска­та фир­ма трябва да сле­ди за ка­чес­тво­то на вло­же­ни­те ма­те­риа­ли и из­пъл­не­ние­то. По вре­ме на строи­телс­тво­то проек­тан­тът трябва неп­ре­къс­на­то да из­пълн­ява ав­тор­ски над­зор.

- Да­ли стре­ме­жът да се проек­ти­рат ар­хи­тек­тур­но по-ек­стра­ва­ган­тни сгра­ди не пос­тавя по-го­ле­ми конс­трук­тор­ски проб­ле­ми?

- Та­ка е, но за да се из­бег­нат из­лиш­ни рис­ко­ве, ар­хи­тек­ти­те трябва да ра­ботят съв­мес­тно с конс­трук­то­ри­те, за­що­то ед­но проек­ти­ра­не включ­ва ар­хи­тек­ту­ра и конс­трук­ция.

- Как­во е място­то на Ка­ма­ра­та на ин­же­не­ри­те, за да се из­вър­шва проек­ти­ра­не, кое­то в мак­си­мал­на сте­пен да га­ран­ти­ра ус­той­чи­вост при зе­мет­ре­се­ния?

- Чле­но­ве­те на Ка­ма­ра­та на ин­же­не­ри­те, и по-спе­циал­но сек­ция “Ко­нструк­ции”, из­готвят проек­ти­те из­клю­чи­тел­но и в съот­вет­стие с нор­ми­те за строи­телс­тво. Из­пол­зват се прог­рам­ни про­дук­ти, с кои­то се из­вър­шва ка­чес­тве­но проек­ти­ра­не, да­ва­що най-ви­со­ка сте­пен на сеиз­мич­но оси­гур­ява­не. Пос­тоя­нно се про­веж­дат се­ми­на­ри и кур­со­ве за по­ви­ша­ва­не и оп­ресн­ява­не ква­ли­фи­ка­ция­та на конс­трук­то­ри­те. В ек­спер­тни­те съ­ве­ти към об­щи­ни­те в об­лас­та уча­стват и ин­же­не­ри конс­трук­то­ри. След някол­ко го­ди­ни бла­го­да­ре­ние на кме­та на об­щи­на Бла­гоев­град има­ме ко­ле­га конс­трук­тор, кой­то да из­вър­шва ек­спер­тна оце­нка на ин­вес­ти­цион­ни проек­ти.

Раз­го­во­ра во­ди

ВЛА­ДО КА­ПЕР­СКИ

Академично издателство - Проф. Марин Дринов

Всички права запазени © 2003-2025 КИИП
Разработено от НЮ ЕС НЕТ ЕООД