законотворчество
законотворчество
Знанията и опитът на специалистите трябва да се използват и прилагат в практиката за
благото на цялото население. Не е допустимо да се нарушава равновесието и хармонията,
която съществува между всички отделни параметри в обитаваната от човека среда, защото
това винаги води до отрицателни последици за всеки от нас. Така, ако се положат усилия
единствено в една посока за промяна само на един параметър от околната среда, неминуемо
ще се разруши равновесието в природата и това ще доведе до значителен дисбаланс и
цялостно нарушаване на установеното равновесие. Всъщност това е основният закон в
природата и света, в който съществуваме, и никога не трябва да се допуска нарушаването му.
По тази причина разумното използване на природните ресурси, включително и енергийните
източници, е съществена задача, към която обществото се стреми. Намаляването на
енергийното потребление е важна цел на обществото. Тя е свързана и със снижаване на
потребяваната енергия от сградния фонд, което се обвързва и с конкретните санитарно-
хигиенни параметри.
Много ясно и точно още в член 1 (самото начало на Директивата на Европейския
парламент 2010/31/ЕС) е посочено, че предметът на настоящата директива е да НАСЪРЧАВА
подобряването на енергийните характеристики на сградите в рамките на съюза. Европейските
законодатели на базата на натрупания съществен опит и високи научни знания оценяват
възможностите на обществото и определят насоката в това отношение, без да се влага какъвто
и да е рестриктивен характер в това отношение. От това произтича много ясно изискването
да не се въвеждат поднормативни актове, които да водят до отклонение от насоките, дадени
от Европейския съюз, към който и ние може да заявим с гордост, че принадлежим, отговаряме
и стриктно спазваме приетите норми.
Тази директива също в самото начало обвързва възможностите за насърчаване
подобряването на енергийните характеристики на сградите с изключително важните фактори,
на външните климатични иместни условия, както и изискванията на параметрите на вътрешния
въздух. Всъщност тук проличава задълбоченото познаване на материята от специалистите,
изготвили настоящия документ.
От това следва, че нищо не трябва да се извършва самоцелно, защото това ще доведе до
дебалансиране на цялата система на обитаване и би предизвикало изключително негативни
последици. Така например необоснованото увеличаване на топлоизолацията на ограждащите
елементи води до неизползването на акумулационния ефект на конструкцията на сградата,
като удължава отоплителния период, особено в преходния период, а в същото време
автоматично повишава значително енергията за охлаждане през лятото. Един пример за това
е използването на акумулираща печка с 90-100 kg акумулираща маса, която отоплява дадено
помещение. Масата на ограждащите конструкции на помещение от 20 кв.м е от порядъка на
около 12 000 kg – бетон, тухли и замазки. При повишаването (респективно намаляването)
на температурата на тази маса даже само с 5С0 ще се акумулират съответно около 12 kWh
енергия. Прекомерното увеличаване на изолацията на тази маса води до загуба на ефекта
на топлинната инерция на същата. Затова трябва да се намери оптималният баланс между
увеличаването на дебелината на топлоизолацията и ефекта от топлинната инерция на
сградата. В България в районите с н.в. над 900 м изпълнението на по-съществена топлинна
изолация, отговаряща на съответните инженерни изчисления, би била полезна, но в други
райони (примерно Плевен, Пловдив и т.н.), където температурата се изменя от -20С0 до
+40С0, а дните с температури под -5С0 са съвсем незначителен брой в годината, това не е
подходящо. В същото време през преходните периоди температурите варират от +5С0 до
+25С0 и влиянието на акумулиращия ефект на масата на сградата е максимално изразено.
Друг пример по отношение параметрите на вътрешния въздух е, че след извършване на
т.нар. саниране следва масова поява на влага в жилищата, плесени, мухъл и изключително
отблъскващото усещане на застоял въздух и неприятни аромати и крайно неприятните в това
отношение респираторни заболявания. Затова се налага използването на вентилационни
инсталации, осигуряващи необходимия пресен въздух за помещенията. Разбира се, всичко
посочено тук води до значително повишаване на стойността на мероприятията за енергийна
ефективност, а основното, към което се стремим, е постигане на разумен баланс. Тoва много
ясно определя необходимостта от извършването на балансирани и разумни решения, които
да не нарушават равновесието между основните параметри на околната среда, в която
живеем, като се съобразяваме и с конкретните местни условия. Тук трябва да се отбележи, че
освен специалистите отговорни са и всички, които извършват и допускат такива изпълнения,
водещи до негативни резултати.
Отново още в първия член на директивата се взима под внимание и изискването за
"съотношението разходи - ефективност", което означава икономическата разумност на
приетите решения и времето за възвращаемостта на вложените капитали. От някои данни
за извършвани икономически разчети мерките за така нареченото саниране на даден обект
биха могли да се възстановят в рамките на тридесет и повече години. За този период обаче
в практиката нормално поне два пъти се налага подмяната на вентилационните инсталации,
рекуперативните съоръжения, термопомпите и другите такива съоръжения, защото
нормалният срок на техния експлоатационен живот, през който те изпълняват функциите
си, не превишава 12 - 15 години. Дограмата, изпълнена от РVС материал, практически има
ресурс от около двадесет години, след което трябва да се подмени. Ако трябва да прибавим
към това и средствата за поддръжка, то реално едва ли бихме постигнали възвращаемост на
вложените капиталовложения.
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) е единствената
организация в България, обединяваща 13 000 инженери от всички браншове, които със своите
знания и изключителен практически опит активно се включват и съдействат при изграждането
и работата на всички обекти в страната. Участието на нейните специалисти при прилагането
на директивите на Европейската общност е необходимо и задължително, защото така се
гарантират високото качество и реалната приложимост в България на изискванията на всеки
такъв документ.
В КИИП постъпи информация за подготвяни предложения за изменения в следните
нормативни документи:
• Наредба №7/2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия
в сгради
• Наредба №15 от 2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане
и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на
8
9