Basic HTML Version
30
31
6. Пътна карта 2020 за внедряване на сгради с почти нулево
потребление на енергия в България и препоръки относно
политиката
6.1. Предложение за пътна карта на сградите с почти нулево
потребление на енергия в България
Въз основа на анализа на ситуацията в страната, както и на предишното проучване за
формулиране на принципите на сградите с почти нулево потребление на енергия и на свързани
с това проучвания, възникват някои ключови препоръки, които трябва да бъдат взети предвид
при проектирането на пътната карта за въвеждане на сгради с почти нулево потребление на
енергия:
1. Различните инструменти трябва да са част от един по-широк цялостен пакет от политики,
който трябва да включва нормативно-правни, насърчителни и свързани с комуникацията
елементи. Германската инвестиционна банка “KfW” представлява добър пример за силна
политика в областта на комуникацията, която успява да повиши информираността на
собствениците на сгради до така- ва степен, че схемите и механизмите за финансиране на
сградите са добре познати и се използват от търговските банки и строителни фирми при
рекламирането на техните оферти. Ето защо се препоръчва да се осъществяват целеви
комуникационни кампании, които се разглеждат като ключов фактор за успеха на схемата.
2. Ясната комуникация е изключително важна, тъй като тя предоставя информация на
потребителите и участниците на пазара за стимулите и мерките за енергийна ефективност,
които са на тяхно разположение при нужда. Освен това е необходима широка публична
консултация със съответните заинтересувани страни на всички етапи на прилагане на
политиката в сградния сектор.
3. Оценката на въздействието (преди/след, междинна и окончателна) на планираните
политики, заедно с прост, но ефективен механизъм за мониторинг и контрол, са важни
за получаване на ясна картина за мерките, които трябва да се осъществят, за рисковете,
проблемите и ползите.
4. По-високите енергийни характеристики на сградите трябва да се възнаграждават чрез
по-добра финансова подкрепа, т.е. по-високи безвъзмездни помощи или по-ниски лихви за
целевите заеми в тази сфера. Това отново е добра практика от други страни, включително
споменатия по-горе пример с банката “KfW”.
5. Политиците трябва да фокусират дългосрочните програми така, че да могат да осигуряват
стабилни рамки и да улесняват дългосрочното планиране от всички заинтересувани страни.
6. Стратегиите за сградния сектор трябва да съответстват на допълващите ги стратегии
по въпросите на енергията и климата на национално и европейско (ЕС) равнище, за да се
гарантира, че няма да бъдат застрашени целите на други важни политики.
7. За да се постигне успех, различните инструменти в отделните страни членки трябва
да се координират помежду си. Един пример в това отношение е “Индикативната цел за
намаляване на въглеродните емисии” (Carbon Emissions Reduction Target – CERT) във
Великобритания, която се изпълнява в тясна координация с други инструменти 15. Трябва да
се избягва дублирането на ин- струментите за финансова помощ, за да се предлагат ясни,
прости и последователни пазарни инструменти.
В този доклад демонстрирахме, че допълнителните финансови усилия, необходими за
придвижване към изпълнението на сгради с почти нулево потребление на енергия, могат
да се овладеят с подходящи политически мерки. Чрез подобряване на топлинната изолация
на новите сгради и чрез повишаване на дела на енергията от ВЕИ в общото потребление
на енергия от сградата внедряването на сгради с почти нулево потребление на енергия в
България може да донесе макроикономически и социални ползи.
Съществуват множество ползи както за обществото, така и за бизнес средата. За да
гарантираме обаче икономически изгодна и устойчива трансформация на пазара, за да
разработим подходящи политики и да повишим институционалния капацитет, са необходими
координирани действия. Въпрос от изключителна важност е още сега да се започне с
изготвянето на пътна карта на основата на мащабно обществено допитване с всички съответни
заинтересовани страни и това да бъде обвързано с непрекъсна информационна кампания.
Навременното разработване на пътна карта за политиката в тази сфера и обявяване на
бъдещия механизъм ще осигури на бизнес сектора и пазара необходимата прогнозна
ориентация за адаптиране на техните практики към предстоящите изисквания.
За подпомагане на тези национални усилия настоящето проучване предлага пътна карта
за внедряване на сгради с почти нулево потребление на енергия до 2020 г. (вижте пътната
карта, дадена като приложение в края на материала), която отчита необходимите подобрения
на равнище политики, строителни правилници, изграждане на капацитет, сертифициране на
сградите за енергийна ефективност, квалификацията на работната ръка, информирането на
обществеността и научноизследователската дейност.
За да се постигне последователен и устойчив преход, всички предложени мерки трябва да
се изпълняват успоредно.
Те са взаимно свързани и осигуряват целесъобразност на предложения пакет от мерки
за внедряване като цяло, като в същото време се опитват да запазят баланса между
повишаването на изискванията и насърчителните мерки. Половинчатите мерки ще удължат
процеса на трансформация на пазара и ще го направят по-малко ефективен, като в същото
време ще прехвърлят допълнително бреме върху обществото и икономиката.
енергийна ефективност
енергийна ефективност