Page 28-29 - finalhq

Basic HTML Version

28
29
• Съществуват екологични ползи и в резултат на подобреното качество на местния въздух.
• Социални ползи възникват в резултат на облекчаването на проблема с недостига на
горива.
• Възможни са ползи за здравето поради по-доброто качество на въздуха в помещенията и
намалените рискове от студени домове, особено за тези на социално слаби домакинства или
в които живеят възрастни хора.
• Макроикономически ползи възникват в резултат на насърчаването на нови технологии и
създава-нето на пазарни възможности за нови и по-ефективни технологии и чрез осигуряването
на някои стимули за пилотни проекти и за трансформации на пазара.
• От гледна точка на частните икономически интереси, по-високите начални инвестиционни
разходи може да се компенсират от икономиите на енергия за пълния жизнен цикъл на сградата
(сградата предлага по-ниска чувствителност към цените на енергията и политическите
промени).
При продажба на една такава сграда високият стандарт може да бъде възнаграден чрез
продажна цена с до 30% по-висока от тази за стандартни сгради.
• Чрез производството и изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност
и технологии за производство на енергия от ВЕИ могат да доведат до създаване на нови
работни места.
• Ще се понижи енергийната зависимост от изкопаеми горива и следователно от бъдещите
цени на енергията 12.
Използваният в това проучване подход за количествено изразяване на някои от ползите се
основава на метода на приближението чрез екстраполиране на резултатите от референтните
сгради върху националното равнище, т.е. (икономии на енергия и СО2 средно на m2) х (m2
новопостроена площ/год.) х 30 години. И така, в Таблица 10 представяме макроикономическото
въздействие до 2050 г., в т.ч. допълнителните инвестиции, допълнително създадените нови
работни места, икономиите на СО2 и икономиите на енергия (2020-2050).
Избраният подход е консервативен и не отчита важни допълнителни фактори, които биха
могли да имат положително влияние върху макроикономическите ползи. Така например,
въздействието върху пазара на труда (в смисъл на създаване на работни места) се основава
на интензивността на тяхното възникване в строителната индустрия и отразява само
допълнителните работни места, които биха могли да бъдат създадени на изпълнителско
ниво без да включва работните места в индустрията по снабдителната верига, породени
от разширяването на мащабите на пазара и косвените работни места в администрацията,
свързана с процесите (например допълнителни одиторски и надзорни органи за новите
технологии). Нещо повече, с придвижването към много ефективни сгради повишаването на
нуждата от нови технологии ще се отрази главно върху профилите на търсената работна ръка
с нови специалности, например системи за производство на енергия от ВЕИ и инсталатори на
термопомпи. Следователно ще има по-голямо търсене на тези нови дейности в цялата страна
и то водено не само от допълнително инвестираните обеми, което сме разгледали в това
проучване, но и в резултат на местните нужди от работна ръка с такава специализация13.
Таблица 10: Прогнозен ефект към 2050 г. от внедряването на сградите с почти нулево
потребление на енергия след 2020 г.
Таблица 11 представя подробен обзор на евентуалния принос на всеки вариант в жилищния и
нежилищния сектор.
Таблица 11: прогнозиранефектпрез 2050 готвнедряванетона сградиспочтинулевопотребление
на енергия след 2020 г според изискванията на директивата за енергийните характеристики на
сградите.
Оттук следва, че е много вероятно да съществува много по-голям потенциал за създаване на
работни места, отколкото е предвиден в настоящето изследване.
енергийна ефективност
енергийна ефективност