Basic HTML Version
26
27
Въз основа на горния анализ на резултатите от симулацията, дадени в Таблици 5-5 и като
се вземат под внимание преди всичко допълнителните разходи и резултатите от основните
варианти без фото електрическа компенсация, се предлагат за обсъждане следните варианти
(равнища) на дефиниции на сгради с почти нулево потребление на енергия в България
(Таблица 9).
Праговите стойности така предложените дефиниции на сгради с почти нулево потребление
на енергия в България са твърде амбициозни, но все пак приемливи, ако се съпоставят със
сегашната практика. Тези прагови стойности обаче са значително по-малко амбициозни от
праговете в други западноевропейски страни, които се стремят до 2020 г. да постигнат сгради
ново строителство, които са неутрални спрямо климата, не използват изкопаеми горива и дори
имат положителен енергиен баланс 11. Като се мисли в перспектива, трябва да се осигурят
условия концепцията за сградите да се усъвършенства за постигане на равнища на годишни
емисии на СО2 под 3 kgCO2/m
2
(със следваща цел 0 kg/m
2
), което представлява определеното
от ЕС средно минимално изискване за постигане на целите на ЕС за декарбонизация до 2050
г.
Следователно дефиницията на сгради с почти нулево потребление на енергия все пак
трябва да бъде постепенно подобрявана след 2020 г., за да има вероятност към 2030 г. да
доведе до неутрални равнища от гледна точка на енергията и климата. Освен за изпълнение
на едно от основните изи- сквания на Директивата за енергийните характеристики на сградите,
значителното намаляване на потреблението на енергия и на свързаните с това емисии на
СО2 ще има огромно въздействие върху сигурността на енергоснабдяването в страната чрез
създаване на нови дейности и работни места и чрез приноса за подобряване на качеството
на живота за българските граждани.
Важно е да се подчертае фактът, че финансовият и енергийният анализ се основават на
много конвенционални предположения, като използват реални лихвени проценти и цени
на технологичните разходи според сега съществуващата практика в строителството. Така
например, съществува значителен потенциал за оптимизация на геометрията на сградите
чрез проектиране, съобразено с изискванията на пасивните сгради, което ще доведе до
намаляване на разходите. Освен това, въвеждането на амбициозни изисквания за сгради с
почти нулево потребление на енергия в строителните пра- вилници в България ще създаде по-
широк пазар и разпространение на технологиите за повишаване на енергийната ефективност
и използването на ВЕИ, което съответно ще намали техните цени и ще генерира по-ниски
разходи за сгради с почти нулево потребление на енергия.
Финансовата оценка на разгледаните решения за сгради с почти нулево потребление
на енергия отчете и реалния лихвен процент на българския пазар, т.е. 7,5%/год. Според
Таблица 9: Предложени определения (дефиниции) за сгради с почти нулево потребление на
енергия за България
очакваното икономическо развитие обаче има голяма вероятност лихвените проценти се
понижават последователно до 2020 г., когато се очаква изискването за сгради с почти нулево
потребление на енергия да стане задължител-
но по закон. В рамките на допълнително приети насърчителни политики може да се обмисли и
въ- веждането на евентуално субсидиране на лихвения процент с цел да се улесни преходът
към сгради с почти нулево потребление на енергия и да се повиши конкурентоспособността
им спрямо сградите, построени по сега действащите стандарти. Като цяло, едно намаление
на лихвения процент може да има положително въздействие върху финансовия анализ и
дори да направи инвестициите в сгради с почти нулево потребление на енергия рентабилни
след определен период от време, какъвто е случаят в други страни – членки на ЕС, които
вече се радват на по-добри условия.
5. Преки и непреки ползи от определените решения
за сгради с почти нулево потребление на енергия
В тази глава са представени преките и непреките ползи от внедряването на сгради с
почти нулево потребление на енергия.
Като цяло, възвръщаемостта на инвестициите в по-добри сгради настъпва след
известен период от време. Те допринасят значително за енергийната сигурност и за
опазването на околната среда, за социалната интеграция на хората чрез създаване на
нови работни места или запазване на съществуващите и чрез предлагане на по-добро
качество на живота. Те подпомагат устойчивото развитие на строителния сектор и
на индустрията по снабдителната верига. Въпреки че първоначалните инвестиции може
да са по-високи, а възвръщаемостта на ин- вестициите обикновено да отнема повече
време, отколкото при другите икономически дейности, съществуват множество ползи за
ползвателите и собствениците на сградите, за строителната индустрия, за публичния
бюджет и за обществото като цяло.
Ползите от внедряването на сгради с почти нулево потребление на енергия са много по-
широки по обхват и не се изчерпват с икономиите на енергия и СО2. Те могат да се обобщят
както следва:
• Качеството на обитаване на една сграда с почти нулево потребление на енергия е по-
добро от това на сграда, построена според сегашната практика. Възможностите за икономия
на разходи са свързани с подходящата конструкция на сградата по проект и високото качество
на строителните работи, което почти напълно покрива допълнителните разходи, свързани с
енергийноефективната сградна обвивка. Качеството на живот е дори още по-добро в резултат
на по-добрия (топлинен) комфорт. Сградата с почти нулево потребление на енергия осигурява
добро качество на въздуха в помещенията. Свеж, филтриран въздух се подава непрекъснато
чрез вентилационната система.
Тя е много по-малко зависима от външните условия (метеорологични условия, замърсяване
на въздуха и т.н.). Дебелите и добре изолирани конструкции осигуряват ефективна
звукоизолация и предпазване от шум.
• Значителни ползи възникват и в резултат на по-ниското потребление на енергия, което
намалява въздействията върху околната среда в по-широк план, свързано с добива,
производството и доставката на енергия.
енергийна ефективност
енергийна ефективност