Basic HTML Version
След разглеждане на стандартите те даваха свои корекции и формулировки по превода, но
окончателната редакция на всички стандарти беше моя.
По стечение на обстоятелствата се наложи и стандартите от Еврокод 4 три броя, отнасящ се
за проектиране на комбинирани стоманобетонни конструкции, да минат под мое ръководство
И сега идва може би най-важното. След този труд по редактирането на 23 стандарта и
написването на две монографии за проектиране на стоманени конструкции по Еврокод 3, едно
ръководство за проектиране на стоманени подкранови греди, две ръководства за курсово
проектиране от студентите, една монография в съавторство е проф. д-р инж. Борянка Захариева
и две ръководства по Еврокод 4, каква е моята позиция по отношение на европейската нормативна
уредба за проектиране на строителни конструкции и в частност за стоманени и комбинирани
конструкции. Има колеги, които много добре познават нормативната уредба на много страни и
общности- американска, австралийска, китайска, японска, руска и др. Аз не мога да кажа, че съм се
запознавал сериозно с тях ( с изключение на последната), но независимо от това мога смело да заявя,
че създаването на обща европейска нормативна уредба е уникално постижение за европейските
страни, към които се числи и нашата страна. Не изключвам възможността тя да разшири своето
приложение и в страни извън европейската общност.
Каква следва да бъде позицията на нашата страна. По принцип ние сме задължени отдавна
да я внедрим, още повече, че всички стандарти са с национални приложения, утвърдени от
министерството като нормативни документи с акт, публикуван в Държавен вестник. По отношение
на стандартите това още не е направено и очевидно сме пресрочили всички срокове.
На мен ми е много добре известна позицията на част от нашата инженерна колегия - да се отлага
и да се отлага, докато не ни задължат по надлежния ред. Моето мнение винаги е било категорично
несъгласие с нея. Обявяването на европейските стандарти като единствен нормативен документ
трябва да стане незабавно, без отлагане. Най - късно на 01 01.2014 г. Съпротивата идва най-вече
от по-възрастните колеги, които им е трудно да се пренастройват. Мисля, че това е пагубно за
тях:
•Първо, защото от две години в университета лекциите и курсовото проектиране се основават
изцяло на европейските стандарти и младите постепенно ще почнат да ги изместват;
•Второ, защото все повече клиенти на проектантските бюра ще изискват по понятни причини
обектите, които предлагат за проектиране, да се изпълняват съобразно с европейските стандарти.
Ето защо моят призив към тях е: не залагайте бъдещето си като проектанти на емоционални
чувства. Имате достатъчно монографии и ръководства с много решени примери, за да ви облекчат
във вашата работа. Сравнете отказването от досегашните ни бедни във всяко отношение норми
за проектиране (176 стр. към близо 2000 стр.) с отказване от тютюнопушенето. То трябва да стане
изведнъж или иначе никога няма да се случи, а последствието от това ще бъдат катастрофално.
Всички предварителни стандарти и окончателните такива от Еврокод 3 са превеждани
на български език от един и същ преводач и редактирани от мен, което беше предпоставка за
единомислие във всяко едно отношение
Характерното за основния предварителен стандарт е неговия огромен обем, включващ освен
основните постановки и много приложения, някои от тях много полезни и необяснимо защо
впоследствие изоставени, напр. „Греди с отвори в стеблата”, „Оразмеряване на усукване на
стоманени сечения” и др.
Кактоможе да прочетете във всеки окончателен стандартсе отбелязва че „През 1989 г. Комисията
на страните, членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА)
на основата на споразумение между Комисията и Европейския комитет по стандартизация (CEN)
решиха да прехвърлят на CEN посредством поредица от мандати, разработването и публикуването
на Еврокодовете, с оглед в бъдеще да им бъде даден статут на европейски стандарти (EN). В този
период отговорник за Еврокод 3 бе френският проф. Брозети, специалист по стоманени конструкции,
Той осъзнава, че в този си вид еврокодове са трудни и всеобхватни и предлага те да се разделят
на отделни стандарти в зависимост от конструкциите към конте се отнасят. Така се получава
новата структура, на Еврокод 3 от 20 стандарта.
Идеята се приема и за другите еврокодове и така техният брой нараства на 58 стандарта.
Специално за стоманените конструкции Еврокод 3 се разделя на три част. Част 1 включва 12
стандарта с общо приложение, част 2 се отнася за проектиране на мостове, част 3 има 2 стандарта
за Кули и Мачти и за Комини, част 4-от три стандарта за Силози, Резервоари и Тръбопроводи, Част
5 е за проектиране на пилоти и шпунтови стени, част 6-за проектиране на подкранови греди.
Аналогична е структурата и на другите видове конструкции-стоманобетонни, дървени, алуминиеви,
зидани.
Въвеждането на стандартите доведе до извести трудност у нас. Разформирован беше
Строителния център и работата по Еврокодовете беше прехвърлена в БИС. Имаше период, в
който заемащи отговорни постове в министерството твърдяха, че МРРБ не следва да плаща
за превеждането и редактирането на тези стандарти, тъй като стандартите се подготвят и
въвеждат от БИС. Стана така, че независимо от сключен договор между министерството и БИС,
месеци наред МРРБ престана да финансира тази дейност.
Членовете на ТК 56 ме задължиха като негов председател да напиша писмо до министъра, в
което да обясня подробно какво в същност са стандартите и кого обслужват. Такова писмо лично
до министъра беше официално заведено в министерството, но нито един от ръководството не
даде никакви писмени обяснения защо така се постъпва. Едва след година на базата на нов договор
средствата бяха преведени.
За работата по линия на БИС за всеки Еврокод се сформираше целева група, членовете на групите
се одобряваха на заседание на комитета. Целевата група за стоманени конструкции освен мен
включваше
проф. д-р инж. Димитър Даков и проф. д-р инж. Борислав Белев. При необходимост се
включваха и други специалисти
, напр. за стандартите за мостове - проф. д-р инж. Енчо Дулевски.
еврокодове
еврокодове
14
15