Basic HTML Version
в развитието на нашата нормативна уредба. Едновременно със СИВ започва да се разработва
идеята за единни норми на проектиране на бившите социалистически страни. За целта е била
създадена необходимата организация със съответните комитети. До краен резултат обаче не
се стига. Противоречията между участващите страни сериозно затруднило създаването на
единен нормативен документ. Това становище е лично мое и не обосновано от никакви официални
документи. От катедрата в работата на комисиите участва
доц. Малюк
.
Спирам се на този въпрос по следната причина. Годината е 1990. Аз съм ръководител катедра
„Стоманени и дървени конструкции". Комисиите в СИВ често искаха официално становище на
България по редица технически и конкретни въпроси, възникнали при дискусиите в работните
комисии, без да имаме подробна информация. Беше доста трудно да оформим някакво конкретно
предложение и това ме притесняваше много. В същото време вече ми беше всеизвестно, че по
линия на Европейската общност се подготвят единни европейски норми. За да се ориентирам как
вървят работите там, в библиотеката на института ползвах френски списания в областта на
строителството, най - вече Construction metallique. Там също се провеждаше сериозна дискусия
между държавите на общността и проектантските и строителни организации. Така попаднах на
обява на една френска фирма.
Тя се обръщение към френските инженери, ако проявяват интерес и ако срещат затруднения
при овладяване на новите постановки, да се обръщат към нея и нейните специалисти за помощ..
Престраших се и написах писмо до фирмата, в което описах кой съм и, че ги моля ако е възможно
да получа последната разработка на общоевропейските норми. След две седмици се получи колетна
пратка от Франция, която съдържаше "Еврокод 3 Изчисляване на стоманени инструкции" част 1
Общи правила и правила за сгради; Том 1- Глави от 1 до 9 Обнародван проект Версия 5, ноември 1990
г. Благодарен съм на тази фирма.
По линия на Научно-изследователския център на ВИАС Тема ТН -162 „ Проект за преход на
нормативната база за проектиране на строителни конструкции в Република България към
общоевропейските норми" бе преведена от сестра ми, която знаеше перфектно френски, а аз я
редактирах. Обемът на версията е 308 машинописни страници. Така навлязох в непроходимите
дебри на Европейските стандарти.. В този период Председател ТК 250 към СЕН, разработващ
Еврокодовете бе англичанинът Доулинг.
През октомври 1992 г. CEN публикува последната версия на Еврокод 3 като предварителен
стандарт под номер ENV 1993-1-1 и започна ерата на предварителните стандарти. За въвеждането
им в България бе създаден Строителния център към министерството, под ръководството на ст.н.с.
дтн инж. Михаил Кметов с необходимия персонал, в т. ч. преводачи.
В работата на центъра
участваха всички ръководители на работните групи по Еврокодовете: проф. инж. Никола
Игнатиев, ст.н.с I ст. инж. Георги Благоев, проф. дтн Божидар Божилов, моя милост и др.
Обсъждаха се най-вече проблемите по уеднаквяване на терминологията, начинът на оформяне на
стандартите и т. н. Спомням си, че 'няколко часа спорехме как да уточним на български терминът
"hazard''- осъзнат риск, осъзната опасност или просто риск. Трябва да отбележим, че успехите в
това направление не са очакваните. Не успяхме да променим статуквото. Като пример приехме
терминът „resistence" като „носимоспособност", но и сега в университета в някои катедри се
използва „носеща способност", който с по-близко до руския термин „несушчая способность".
еврокодове
еврокодове
12
13
стоманени конструкции в България