Basic HTML Version
доклади
доклади
38
39
Изисквания на ЕС3 за дуктилност на материала
Изисквания към дисипативните зони
Сравнение с Наредба 2/2012
Моделиране и анализ на сеизмичното реагиране
Изисквания на Наредба 2/2012 г. по отношение на материалите
Изисквания на ЕС8 към съединенията
Болтови съединения
Съотношение f
u
/f
y
≥ 1,20;
Удължение при разрушаване не по-малко от 15 %;
f
u
≥ 15 f
y
, където fy е относителната деформация при провлачане (f
y
= f
y
/Е), а деформацията f
u
съответства на якостта на опън f
u
при изпитване на стандартно пробно тяло.
Следствие:
Най-често използваните класове S235, S275 и S355 покриват горните изисквания.
При опънните дисипативни елементи провлачването на неотслабените сечения да настъпва
преди изчерпване на носимоспособността на отслабените сечения.
При дисипативни елементи, работещи на натиск или огъване, достатъчна локална дуктилност
се гарантира чрез ограничаване на стройностите на стените, съставящи напречното им сечение.
За тях ЕС 8 обвързва приетия коефициент на поведение с класа на напречните сечения
(класификация по ЕС 3).
•В Наредба 2 няма изисквания за дисипативните зони, нито индикация къде са техните
предпочитани места;
•Няма ограничения за типа/класа на напречните сечения, защото тя се прилага съвместно с
НПСК-87 Горещовалцуваните IPE-профили (класове S235, S275 и S355), работещи на огъване (ригели
на рамки) са с напречни сечения от клас 1 - добре;
•Горещовалцуваните HEA-профили, работещи на огъване (ригели на рамки) са с напречни сечения
от клас 1 до клас 3 според класа са стоманата;
•Съставените заварени 2Т-сечения, използвани масово до 1990 г. у нас – обичайно са клас 3 по
ЕС3 – сериозен проблем !!! За такива рамки q = 1,5 – 2,0.
Основен метод за сеизмично изследване в ЕС8 и Наредба 2/2012 е спектралният метод (линеен
еластичен динамичен анализ) Критерият на ЕС8 за чувствителност към P ефекти на практика е
идентичен с този в Наредба 2/2012. Критериите за регулярност и свързаните с тях ограничения
за използване на равнинни изчислителни модели в Наредба 2/2012 са заимствани от ЕС8 Раздел
6 от БДС EN 1998-1 съдържа специфични изисквания за моделиране на отделните конструктивни
Да допускат развитието на нееластични деформации
Да е спазено условието f
u
/f
y
≥ 1,30;
Остатъчно удължение при скъсване - не по-малко от 15 %;
За натоварени на опън болтове и връзки да се използват предимно високоякостни стомани, които
отговарят на изискванията на съответните спесификации
Следствие:
Най-често използваните класове S235, S275 и S355 покриват първите три изисквания.
Действителните характеристики са обичайно много по- добри от предписаните, но дуктилният
материал не е достатъчно условие за конструкция дуктилна конструкция.
Два вида съединения: дисипативни и недисипативни Традиционно съединенията в стоманените
конструкции са “крехки” и недисипативни Съединенията, свързващи дисипативните части към
останалите части на конструкцията, трябва да имат достатъчен запас от носимоспособност, за
да се осъществи желаното развитие на пластични деформации в дисипативните зони при земетръс
Общото правило за капацитивно оразмеряване на съединенията е: Rd ≥ 1,1
dov
R
fy
където R
d
е изчисл.
носимоспособност на съединението, а R
fy
– носимоспособността на прикрепвания дисипативен
елемент в пластичен стадий (с приета изчислителна стойност на f
y
).
Изисква се прилагане на съединения с предварително-напрегнати болтове (категории B, C и E от
БДС EN 1993-1-8 “Проектиране на възли”). Допуска се използването на пас-болтове
За болтови съединения без напрягане, работещи са срязване, изчислителната носимоспособност
на болтовете на срязване F
v
,R
d
трябва да е най-малко с 20 % по-висока от носимоспособността на
смачкване F
b
,R
d
Наредба 2/2012 съдържа същата клауза (чл. 101, 5.)
В повечето случаи това изискване изключва използването на по-ниски класове болтове (4.6, 4.8,
5.6, 5.8) в съединенията на главните елементи