Basic HTML Version
юбилеен сборник
10 години киип
44
45
Имена няма да назовавам, но като съпредседател на Учредителното събрание разбрах
какво е имал предвид по- рано проф. Карамански. Стигна се до много грозни сцени и като
резултат проф. Карамански не беше избран за Председател на КИИП. За Председател беше
избран колегата инж. Л. Ташков, който до този момент не познавах. Уставът беше приет при
падащ кворум около 1 ч. през нощта. Какъв председател на Учредителното събрание съм бил
аз не мога да кажа, защото често се налагаше освен викове, да се употребяват и ръкопашни
схватки.
Такова беше началото- бурно, безпардонно, амбизиозно. Добрият тон в ССКБ беше
нарушен. Имахме КИИП с ръководство, на което предстоеше много работа. Най-напред
създаване на структури във всички областни градове чрез Учредителни събрания и пак на
гърба на ССКБ. Тук вече всичко си дойде на мястото. Всички председатели на ССКБ бяха
избрани за председатели на Областните колегии на КИИП. Това стана и в София-град – за
председател беше избран проф. Т. Карамански. Софиянци дойдоха на себе си. Камарата
заработи с много усилия, желание и труд от ръководните органи.
Тя е лошо структурирана – управителен съвет от председател, гл.секретар и зам.-
председател, 8 председатели на секции и 28 председатели на регионални колегии – общо 39
члена, но добре представена като участие на всички в ръководството. Лошо е структурирането,
защото има втора Камара на геодезистите, а в КИИП са технолози, електро- и ОВК инженери,
които са коренно различни и учат в различни висши учебни заведения, транспортно
строителство, което обслужва основно държавата в комбинация със строителите. Даде се
възможност да проектират всички: тия с основна дейност проектиране и тия на основен трудов
договор към държава, община или другаде.
Това доведе до неравнопоставеност в целия бранш. Формалните условия за получаване на
проектантска правоспособност, формулирани от закона, не получиха практическо развитие в
КИИП. Осемте професионални секции не работят достатъчно ефективно. Най-работещи се
оказаха областните (регионални) структури и централното ръководство.
юбилей
юбилей