42
            
            
              43
            
            
              
                Спомени за създаването на  КИИП -
              
            
            
              
                1997-2004 г.
              
            
            
              
                инж. Николай Николов - В. Търново
              
            
            
              Живяхме във време, в което не съм и помислял, че може нещо да се промени. За нас
            
            
              работата беше в Териториална проектантска организация - В. Търново. Основните задачи се
            
            
              задаваха по планов път от ОНС В. Търново.  Формално всички по задължение членувахме в
            
            
              НТС, а архитектите в САБ. И двата съюза се управляваха по правило от центъра – Политбюро
            
            
              на ЦК на БКП. Архитектите бяха галените чеда и им позволиха да работят извън работното
            
            
              си място и чрез възложител САБ, а след тях по- късно такова разрешение беше дадено и за
            
            
              НТС.
            
            
              И задачите и парите се определяха конкретно за обект и човек. Започнаха постепенни
            
            
              промени в държавата: Указ 56 – за свободно договаряне и работа извън работното място,
            
            
              САБ и НТС. Това допринесе част от по- дребните поръчки да се работят с едно разрешително
            
            
              от общината. САБ и НТС изпаднаха в положение на конкурирани.
            
            
              Вече проекти можеха да се изработват без „посредници“. Дойде политическата промяна
            
            
              1987 г. Последваха значими промени в цялостния стопански живот в страната. Бившите
            
            
              държавни проектантски организации все по трудно се справяха на пазара на проектантския
            
            
              труд и постепенно изчезнаха. САБ и НТС като структури, създадени за командно управление,
            
            
              също загубиха значението си. Опитите да се създаде Съюз на строителните конструктори с
            
            
              председател проф. М. Брайнов не бяха сполучливи.
            
            
              Първите ми спомени за създаване на Съюз на строителните конструктори е от 1997 г. с
            
            
              председател проф. Тодор Карамански и секретари доц. Константин Проданов, инж. Асен
            
            
              Георгиев и технически секретар г-жа Лиляна Младенова.
            
            
              Проблем в това време беше ценоразписът на проектантския труд. Процентното
            
            
              разпределение на хонорара между отделните специалности беше нарушено и от всички най-
            
            
              ощетени бяха конструкторите. Съюзът на строителните конструктори в България излезе с
            
            
              предложение за ценообразуване на проектантския труд и това даде резултат.
            
            
              Основенмомент в дейността наССКБбеше провеждането надвете конференции въвВелико
            
            
              Търново 2000 и 2002 г. „Строителни конструкции – теория и практика”. С това окончателно
            
            
              ССКБ се наложи като съюз на всички строителни конструтури. В духовен план най-важното
            
            
              се случи, когато цялото ръководство на ССКБ отидохме в катедралния храм „Св. Рождество
            
            
              Богородично“ и получихме благословение от о. Асен за конференция 2000 г. Плакатът на
            
            
              конференциите беше на фона на храма „Св. Константин и Елена“, построен от К. Фичето
            
            
              във Велико Търново. Това показваше връзката между духовното - ХРАМА и материалното –
            
            
              СГРАДИТЕ, които ние проектирахме.
            
            
              Създадоха се структури във всички областни центрове в страната. През 2001 г. октомври
            
            
              месец в София Министерството на регионалното развитие и благоустройството проведе
            
            
              конференция „Европейски стандарти за проектиране на строителни конструкции“. Основаната
            
            
              тема беше на ТК56 за хармонизиране на стандартите за проектиране на строителни
            
            
              конструкции – еврокодове (ЕС). ССКБ вече беше изградил структури, които отговаряха на
            
            
              новото икономическо развитие на обществото и се мислеше за законовото му регламентиране.
            
            
              Във всичко основна движеща сила беше проф. Т. Карамански с екипа около него по това
            
            
              време.
            
            
              На една от вече редовните ни срещи в офиса на ССКБ (на тавана на архитектурния
            
            
              факултет) в края на 2002 г. проф. Карамански в личен разговор с мен сподели, че вече се
            
            
              подготвя Закон за камарите, но по настояване най-много на архитектите и, че ние трябва да
            
            
              водим тоя процес като вече изградена структура (Тогава говорехме за Камара на строителните
            
            
              конструктори-проектанти). След приемането на ЗКАИИП 2003 г. се оказа, че са направени
            
            
              множество компромиси и е постигнато съгласие за две камари: КАБ и КИИП (но и с участие
            
            
              на всички останали инженери в инвестиционното проектиране).
            
            
              
                Бяха създадени две комисии към ръководството на ССКБ: Комисия по провеждане
              
            
            
              
                на учредителните събрания с председател доц. К. Проданов и Комисия по подготовка
              
            
            
              
                на основните материали за учредяване на КИИП с председател проф. Т. Карамански. Аз
              
            
            
              
                като председател на ССКБ – В. Търново бях в комисията на проф. Т. Карамански заедно
              
            
            
              
                с инж. Асен Георгиев, проф. Р. Малчев, акад. Я. Иванов, проф. К. Топуров. По- късно
              
            
            
              
                се присъединиха инж. Л. Грънчаров – Ел., проф. Н. Стоичков – ОВ. Течеше усилена
              
            
            
              
                подготовка за провеждане на учредителните събрания на КИИП. Всичко се правеше
              
            
            
              
                от екипи на ССКБ и със средствата на ССКБ, а доста често и за сметка на личните ни
              
            
            
              
                офиси, телефони, размножителна техника и служители.
              
            
            
              Проф. Карамански се държеше с нас непринудено и директно, за да бъде точно разбран.
            
            
              Така той в един от разговорите с мен ми казва: „Сега всички председатели на ССКБ трябва да
            
            
              кандидатстват за председатели на областните колегии на КИИП, а ти напиши устав на КИИП
            
            
              и ще водиш учредителното събрание като председател”. Аз, колкото и да имах вече опит като
            
            
              председател на ССКБ - В. Търново и като организатор на двете конференции във Велико
            
            
              Търново, се гипсирах. Обясних му, че нямам и представа как се пише Устав и че най-малкото
            
            
              аз съм подходящ за председател на Учредителното събрание на КИИП.
            
            
              
                Той ме срази като каза: „Ще ги видиш академичните среди какви са на учредителното
              
            
            
              
                събрание, а за Устава – гледайЗакона ипонего, защото тище гоприемаш (имаше предвид
              
            
            
              
                Учредителното събрание). Аз писах Устав, но се оказа, че и други са писали Устав и
              
            
            
              
                така общо го сглобихме на няколко от срещите ни по подготовка на Учредителното
              
            
            
              
                събрание.
              
            
            
              Има неща, за които човек си спомня с радост, за други - с тъга. За мен Учредителното
            
            
              събрание на КИИП в Дома на техниката в София е спомен с болка. Усилията, които бяхме
            
            
              положили, надеждата, която имахме за бъдещето беше опорочена от малка група софиянци.
            
            
              
                
                  юбилей
                
              
            
            
              
                
                  юбилей