Basic HTML Version
42
Разумните решения принадлежат на този
интервал - недопустимо е превишението на горната
граница, но също така преоразмеряването, т. е.
проектирането под долната граница на приемливия
риск.
Когато говорим за "приемлив риск", обикновено
го характеризираме с "приемлива честота на
проявление на отказа" (бр./год.), определена за
период, равен на срока на експлоатация.
Тук накратко ще спомена критериите, които
се използват за очертаване на
горната граница
на приемливия риск
в други страни.
Долната
граница на приемливия риск
се определя с
класическа икономическа оценка на последствията,
а за неикономическите критерии се намира чрез
един от съвременните подходи например по
метода ALARP (As LowAs Reasonably Practicable -
най-ниското разумно възможно), чрез който рискът
се редуцира по отношение на човешкия живот.
Принцип на индивидулния риск
- увеличението
на риска за отделния човешки живот, породено от
съоръжението, трябва да бъде малка дробна част от
осреднения фонов риск за живота на популацията.
В нормите за здраве и безопасност на
Обединеното кралство "рискът от 10-4 годишно
за всеки член на обществото е максимумът,
който следва да се допуска от всяко по-голямо
промишлено предприятие във всички индустрии,
като, разбира се, принципът ALARP се прилага, за
да се гарантира, че рискът от повечето предприятия
е по-нисък или много по-нисък". Комисията за
ядрено регулиране на САЩ определя горната
граница на приемливия риск като 10-6 годишно
по отношение на индивидуалния човешки живот.
Според законодателството в Холандия за нови
промишлени инсталации максималното приемливо
ниво за индивидуалния риск е увеличение на риска
от естествена смърт с не повече от 1%, където
рискът "естествена смърт" в най-защитената
група от населението - тази на 10 - 14-годишните,
се оценява на 10-4 на година. Следователно,
максималният приемлив индивидуален риск
е 10-6 годишно за нови и до 10-5 годишно за
съществуващите обекти. Аналогично в Канада
рискът от разрушаване на язовирна стена е
ограничен от 10-4 бр.годишно, като това е по-малко
от 1% от общия риск за живота на отделния човек
от естествена смърт за най-защитената група от
населението. Стойността на 10-4 е горна граница
на общия риск за язовири от всички опасности
(наводнения, земетресения, прорив и др.) според
съчетанието на силите. Долната граница на
приемливия риск се търси по отношение на ALARP
принципа.
Принцип на социалния риск
- ограничава
вероятността за загуба на определен брой
човешки животи, която намалява с увеличаване на
потенциалния брой на жертвите, т.е. безопасността
на съоръжението трябва да бъде пропорционална
на последиците от евентуален отказ.
Въведени са т.нар."честота-последствия (FC)"
линии първоначално за атомни електроцентрали, а
по-късно разпространени и приети като техника
за представяне на социални рискове.
Някои от използваните критерии по
отношение на социалният риск – в Холандия,
Обединеното Кралство, Австралия и по-специално
Австралийския национален комитет за високи
язовилни стени ANCOLD са показани на
фигура1
.