Page 38 - final

Basic HTML Version

41
а твърдим, че анализът на риска се
очертава като пълноправен инструмент
в строителното инженерство у нас, е
все още подвеждащо. При сегашното
мислене в професията, макар че има колеги,
които експериментират, все още резултатите не са
основа за рутинно или регламентирано вземане
на решения. Въпреки това няма съмнение, че
правилно разбран и използван по подходящ начин
този подход води до резултати, изключително
ценни за вземащия решения. Вероятностното
изследване в областта на сигурността на
конструкции и съоръжения и оценката на нивото
на риска е предпоставка за по-добро разбиране
на заложената сигурност. Във връзка с това се
поставят съществени въпроси като:
• Кое е нивото на приемлив риск, произтичащ
от инженерни съоръжения?
• Какво е нивото на риск, залагано при
проектиране по детерминистични методи,
съобразно действащите у нас нормативни
документи?
• Дали то съответства на приемливо ниво на
риск?
Основният принцип, че нивото на безопасност
на съоръжението трябва да бъде пропорционално
на последиците от евентуална повреда (отказ), е
заложен в детерминистичен вид в класическата
инженерна практика. Количествено този принцип
означава, че рискът, асоцииран със съоръжението,
трябва да бъде под допустимото ниво, където
рискът се дефинира като вероятност от "отказ",
умножена по произтичащите от това последици.
Освен това разграничаваме риска като общ, т. е.
риск от множеството източници на опасност, или
специфичен - като риск от отделни събития.
И тъй като рисковете не могат да бъдат напълно
премахнати, а несигурността е характерна черта
както при избора на оразмерителни параметри
на земетресение, наводнение и т. н., така също
при анализа на резултатите, конструкциите и
съоръженията следва да функционират при ниво
на достатъчна сигурност, т. е. с приемлив риск.
Международната практика в областта на
рисковите индустрии като петролна промишленост
и ядрена енергетика поддържа нормативна база
повече от 30 години и ползва концепцията за
приемлив риск в интервал, чиито граници са
дефинирани като:
• Горна граница на риска - определена като
най-ниска от горните граници на приемлив риск
по отношение сигурността на човешкия живот,
социални и икономически критерии.
• Долна граница - определена като
технико-икономически целесъобразна или по
отношение на чевешкия живот, в този смисъл
най-висока от долните граници на приемливия
риск.
Международната практика в областта на
рисковите индустрии като петролна промишленост
и ядрена енергетика поддържа нормативна база
повече от 30 години и ползва концепцията за
приемлив риск в интервал, чиито граници са
дефинирани като:
• Горна граница на риска - определена като
най-ниска от горните граници на приемлив риск
по отношение сигурността на човешкия живот,
социални и икономически критерии.
• Долна граница - определена като
технико-икономически целесъобразна или по
отношение на чевешкия живот, в този смисъл