Basic HTML Version
устойчиво строителство
устойчиво строителство
10
11
2. Европейски практики за устойчиво строителство [1]
3. Международна нормативна база [2]
4. Защо е необходимо да се спазват правилата за устойчиво
проектиране и строителство?
През последните няколко години се развиват регионални параметри и национални
сертификационни системи. Те служат като ръководство за планиране, проектиране и
изпълнение, както и за доказване на качествата на даден обект.
Сертификационните системи
BREEAM (Великобритания) и LEED (САЩ)
намират
приложение в международен план.
Други сертификационни системи като DGNB (Германия), CASBEE (Япония), HQE
(Франция), Green Star (Австралия), Green Mark (Сингапур) са разпространени по-скоро
на национално ниво.
Създаването на европейската нормативна база в областта на устойчивото строителство
започва от скоро и първите документи в тази посока датират едва от 2008 г.:
EN 15643-
1
Устойчивост на строителните обекти (оценка на устойчивостта на сградите) и
EN 15804
Устойчивост на строителните обекти - екологични декларации на продуктите – правила за
продуктовите категории. В своята структура документите на европейско ниво съдържат общи
рамкови условия, изчислителни методи, както и екологични декларация за продуктите.
Нормите включват жизнения цикъл на сградата от производството на строителните
материали до нейното разрушаване, като се разглеждат влиянията върху околната среда.
Като член на Европейския съюз България има вече учреден технически комитет
БИС/
ТК 101
„Устойчиво строителство“
, което е важна крачка в припознаване сериозността на
проблемите пред устойчивото строителство.
В международен аспект нормативната уредба също е относително от скоро. Структурата й
е подобна на европейските документи и норми:
- ISO 15392 - Устойчиво строителство - Общи положения;
- ISO/TS 21929-1 - Високо строителство - Устойчиво строителство;
- ISO/DIS 21931-1 - Устойчивост на строителни обекти - Рамкови условия за методи за
екологична оценка за сгради - Част 1: Сгради;
- ISO/DIS 15686 - Сгради и строителни съоръжения - Експлоатационно планиране -
Част 1: Общи принципи и рамкови условия;
- ISO 21930: Високо строителство - Устойчиво строителство - Екологични декларации
за продуктите.
- Практика на Нова Зеландия - RMA 1991 (Resource Management Act) [4] - дефинира
начините за защита и правилна употреба на природните ресурси и начините за устойчивото
им управление. Тук се включва и проблемът за възстановяване и усилване на съществуващи
и исторически сгради като част от процеса на устойчивото проектиране и строителство.
В международен аспект нормативната уредба също е относително от скоро. Структурата й
е подобна на европейските документи и норми:
- ISO 15392 - Устойчиво строителство - Общи положения;
- ISO/TS 21929-1 - Високо строителство - Устойчиво строителство;
- ISO/DIS 21931-1 - Устойчивост на строителни обекти - Рамкови условия за методи за
екологична оценка за сгради - Част 1: Сгради;
- ISO/DIS 15686 - Сгради и строителни съоръжения - Експлоатационно планиране -
Част 1: Общи принципи и рамкови условия;
- ISO 21930: Високо строителство - Устойчиво строителство - Екологични декларации
за продуктите.
Практика на Нова Зеландия - RMA 1991 (Resource Management Act) [4] - дефинира
начините за защита и правилна употреба на природните ресурси и начините за устойчивото
им управление. Тук се включва и проблемът за възстановяване и усилване на съществуващи
и исторически сгради като част от процеса на устойчивото проектиране и строителство.
По последни данни [2] строителният отрасъл се отличава със следните параметри:
Строителният пазар дава 10% от БВП (брутния вътрешен продукт) и използва 7% от
работната ръка.
Сградите отчитат най-голям дял от общото потребление на енергия в Европейския
съюз - 42%.
Секторът е отговорен за 35% от емисиите на CO2 (въглероден двуокис).
Секторът изхвърля 60% от твърдите отпадъци.
Повече от 50% от извлечените от земните недра ресурси се превръщат в строителни
материали.
Секторът има основно влияние върху природните ресурси - енергия, вода, материали.
Всичко това предопределя повишаване на вниманието към принципите на устойчивото
проектиране и строителство, както и към проблемите на възстановяване и усилване на
строителните конструкции (сгради и съоръжения) - фиг. 2 и фиг. 3 [4].
Възстановяването и усилването дават възможност за удължаване на жизнения цикъл на
съществуващите конструкции и по този начин търсенето на ефективни и устойчиви решения
в тази посока ще допринесе за значителна промяна във философията на проектиране не
само на нови сгради и съоръжения, но и за пълноценно адаптиране и използване на вече
построените сгради и съоръжения.