Basic HTML Version
устойчиво строителство
устойчиво строителство
20
21
Инвестиционният процес при
проектирането и строителството на
нулевоенергийни сгради
инж. Петър Камбуров,
консултант ЕЕ и ВЕИ, BREEAM/LEED/DGNB, член на КИИП/CIBSE/ASHRAE
Европейската директива 31 и България
Къде са проблемите и какви са реалностите в ежедневната
ни практика в консултантската, проектантската и надзорна
дейност?
В директива 2010/31/ЕС на Европейската комисия е казано, че от 31 декември 2020г.
всички новопроектирани сгради в ЕС трябва да са с енергийно потребление близко до нула,
а всички обществени сгради след 31 декември 2018г. трябва да бъдат с почти нула енергийно
потребление.
Как могат да се постигнат тези амбициозни цели в този кратък период?
Това изисква България да има адекватен, работещ национален план за действие
и изцяло обновено законодателство и нормативна уредба за инвестиционния процес
свързан с проектирането и изграждането на нови или енергийно-ефективно обновяване на
съществуващите сгради.
Втаблицатапо-долусапоказанисравнениянаразличнитекоефициентинатоплопреминаване
или допустимите по местен стандарт специфични топлинни загуби за различни климатични
зони и типове сгради в ЕС.
В жълто са повдигнати диапазоните, в които попадат нормативните стойности към момента
за България. Не е трудно да се отбележи, че нашата степен топлозащита на сградите трябва
в пъти да бъде подобрена за да се доближим до пасивните и почти нулево-енергийни сгради.
Но за да постигнем това трябва бързо, компетентно и икономически разумно да извървим
своя път към целите на Директива 31.
Сериозните недостатъци на сегашната ни нормативна уредба
• Декларативни законови изисквания и „организиран“ хаос в многобройни отделни
конюнктурни наредби и методики свързани с енергийната ефективност в инвестиционния
процес. Парадоксален е примерът, че 99% от всички новопроектирани сгради се оказват
на проектно ниво ни-повече, ни по-малко от клас „В“ на енергопотребление (Наредба 7)
независимо от обема на вложените в повече инвестиции спрямо сегашните норми за постигане
на ниско енергийни сгради.
• Напълно безполезният инвестиционен етап на писане на „Доклад за съответствие на част
Енергийна ефективност“.
• Необяснимата забрана (в България само!) проектантът да не може да бъде строителен
надзор на собствения си проект, поредният парадокс против интересите на инвеститора и
този, който носи главната отговорност за постигане на заложеното в проекта качествено ниво
и енергийна ефективност.
• Порочната практика ЗУТ да допуска вземане на строително разрешение въз основа на
Идеен проект и то без ограничения с оглед на строителната стойност и сложността на обекта.
• Масовата практика на държавните ведомства и общините при тръжни процедури по
ЗОП „автоматично“ да одобряват проекти и инвестиционни предложения с най-ниска цена,
независимо дали става дума за бюджетни или средства от еврофондовете. А хората по света
много отдавна са стигнали до извода „не съм толкова богат, че да купувам евтино“ особено,
когато целта е дълготрайни, „устойчиви“ ползи от енергийна ефективност.
Характерните недостатъци на инвестиционния процес
• Инвеститорите да възлагат „проект“ директно за проектиране, с други думи „за пред
общината“ с единствената цел бързо издаване на разрешение за строеж без предварителна
идейна фаза, без технико-икономически обосновки, без подробни и компетентни задания
• Порочната практика частта „Енергийна ефективност“ да се разработва след като
архитектът и инвеститорът почти напълно са решили всички най-съществени параметри на
сградата. Така разработката по енергийна ефективност е формална и частите ОВК, Електро,
ВиК „обслужват“ една готова сграда с всичките и добри и лоши интуитивни решения на
традиционния тандем инвеститор-архитект.
• Не се възлага авторски надзор на проектантите с изключение на архитекта и строителния
инженер. Инвеститорите по нормативно задължение прехвърлят отговорностите по
строителството на фирмата за строителен надзор и фирмата изпълнител и … каквото стане.
• Не се възлага част „Автоматизация“, което води до несъгласувана и неефективна
експлоатация на иначе скъпи и взети поотделно „умни“ съоръжения (котли, чилъри,
термопомпи, бойлери, осветление, моторни клапи и вентили, вентилатори и помпи, слънчеви
инсталации и др.)