Basic HTML Version
14
15
Настоящото проучване има за цел активно да подпомогне този процес в България, като
предложи технико-икономически анализ за разработването на амбициозно, но въпреки това
практически при- ложимо определение (дефиниция) на сгради с почти нулево потребление
на енергия и план за внед- ряването на такива сгради. Изхождайки от национални данни,
които отразяват съществуващите в страната строителни практики, икономическите условия
и съществуващите политики, се предлага симулация на различни технологични решения за
подобряване на енергийните характеристики на административни и жилищни (еднофамилни и
многофамилни) сгради. Ние извършихме оценка на икономическите последици от различните
варианти с оглед на изготвянето на план за изпълнение.
Настоящото проучване е изградено на основата на предходния доклад “Принципи на сгра-
дите с почти нулево потребление на енергия” и предлага оценка чрез индикативни симулации
доколко тези принципи са валидни за положението в България.
Целта е да се предложи независимо и научнообосновано мнение, което активно подкрепя
националните усилия за изготвяне на приемлива и все пак амбициозна дефиниция и “пътна
карта” за строителството на сгради с почти нулево потребление на енергия в България.
Проектът стартира със задълбочен анализ на сградния фонд в България, на строителните
практики, пазарните цени за материали и оборудване, съществуващото законодателство и
насърчителните мерки. Ние определихме и оценихме референтни сгради ново строителство
(според текущата практика) за следните типове сгради:
• Еднофамилни свободно стоящи сгради (ЕЖС)
• Многофамилни сгради (жилищни блокове) (МЖС)
• Административни сгради (офиси) (ОФИСИ)
Еднофамилните сгради и жилищните блокове представляват почти 90% от жилищния
сграден фонд в България и около 97% от нетната разгъната застроена площ в жилищния
сектор.
Еднофамилните сгради, жилищните блокове и офис сградите, покриват над 80% от
общата нетна разгъната застроена площ на сградите в България. Ето защо, ние приемаме
тези три типа сгради за представителни за сградния фонд, поради което ги избрахме за
анализа за сгради с почти нулево потребление на енергия. При тези три референтни сгради
ние предприехме няколко симулации, като използвахме варианти, включващи топлинна
изолация и съоръжения за отопление, охлаждане, вентилация и производство на гореща
вода за битови нужди (БГВ). За подобряване на баланса по отношение на емисиите на СО2
и на дела на енергията от ВЕИ в сградите ние разгледахме въпроса за компенсация чрез
използване на фотоелектрически инсталации. Тези симулации бяха оценени за съответствие
с принципите на сгради с почти нулево потребление на енергия, разработени в рамките
на проучването на Института (BPIE). Освен това, бяха анализирани икономическите и
финансовите въпроси, свързани с всеки вариант, за да се определят най-подходящите и най-
приемливи като цена решения при конкретните условия в България. И накрая, избраните
оптимални решения бяха екстраполирани на национално равнище, за да се определят
преките и косвените ползи и въздействия. Освен потенциала за намаляване на емисиите
на СО2, бяха разгледани и евентуалните влияния върху създаването на работни места и
Въз основа на резултатите от изследванията и информацията за местния сграден
фонд си- мулациите разкриват специфичните национални условия в България, които
в много отношения се различават от положението в ЕС като цяло, представено в
общоевропейското проучване “Принципи за сгради с почти нулево потребление на енергия”.
2. Цел и методика
3. Определяне на вариантите и решенията за сгради с почти
нулево потребление на енергия
върху развитието на промишлеността и технологиите. Последната глава представя ключови
препоръки в областта на политиката и индикативна пътна карта за въвеждането на сгради
с почти нулево потребление на енергия в България. Концепцията на този доклад, неговата
координация и окончателно изготвяне са дело на Института по енергийните характеристики
на сградите Европа (BPIE). Цялостното агрегиране на данните, симулациите и анализа бяха
изпълнени от Ecofys (Германия) като водещ консултант. Предоставянето на данни относно
българските сгради, политики и пазарни цени, определянето и подбора на референтни сгради
и редакцията на оконча- телния доклад бяха извършени от Центъра за енергийна ефективност
ЕнЕфект като национален консултант.
СимулациитенасградитебяхаосъществениспрограмнияпродуктTRNSYS.Икономическият
анализ бе извършен с помощта на разработения от Ecofys аналитичен инструмент “Модел за
анализ на застроената околна среда” (Built Environment Analysis Model - BEAM2).
За да се анализира въздействието на различните варианти за сгради с почти нулево
потребление
на енергия, бяха определени три референтни сгради на основата на сега използваните
строителни
практики в България:
1. Еднофамилни (свободно стоящи) сгради (ЕЖС)
2. Многофамилни сгради (жилищни блокове) (МЖС)
3. Административни сгради (ОФИСИ)
Избраните референтни сгради трябва да отговарят на спектъра от типове сгради,
разпространени в България (по форма, големина, характеристики и предназначение на
новите сгради). Целта на симу-
лацията е да се анализират техническите и икономическите последици от преминаването
към сгради с почти нулево потребление на енергия, като се тръгне по ефективен и реалистичен
начин от текущото състояние и се сведат до минимум разходите за прехода.
Засега еднофамилните сгради са преобладаващият тип сгради в България и в рамките
на тази категория свободно стоящите еднофамилни сгради представляват най-голям дял
от жилищния сектор (55% нетна разгъната застроена площ). Уместно е да се отбележи, че
част от тези сгради се обитават временно през почивните дни или през летния сезон или
въобще не се обитават. Вторият по големина дял на разгъната застроена площ бе посочен за
многофамилните сгради в градовете, които заемат около 42% от нетната разгъната застроена
площ в жилищния сектор. В сектора на нежилищните сгради административните сгради са
най-изявеният преоблазаващ тип сгради, следвани от училищните сгради, магазините и
детските заведения.
Секторът на търговските сгради обаче се характеризира с голяма наситеност с подтипове
енергийна ефективност
енергийна ефективност