училище - Щутгард, Технологичен институт - Карлсруе. От френските университети добре
работим с Националното училище по пътища и мостове – Париж, университета Сент Назер
– Нант, университета Сержи Понтоаз, Техническия университет в Лил. Сътрудничим си с
Националния технически университет в Атина – Гърция, с университетски колеж „ ВИА” в град
Хорсенс – Дания и университета Орхус също от Дания, с университета в Рейкиявик – Исландия.
Испанските университети, с които контактуваме са Техническият в Мадрид и университетът
в Гренада, а италианските са университетът във Флоренция и Политехниката в Милано.
Връзки имаме с Техническия университет в Каунас – Литва и университета във Вилнюс, както
и с Норвежкия университет по наука и техника в град Трондхайм, с два полски университета
-Техническия в Лодз и Силезийския технически в Гливице, с Лисабонския технически университет
- Португалия, с два финландски университета – Университет за приложни науки и техническия
в град Тампере. Съвместна дейност провеждаме с Близкоизточния технически университет в
Анкара и университет Памукале в град Денизли – Турция.
Ще отбележа и връзките ни с
двата чешки технически университета в Прага и Бърно и с
шведския технически университет Чалмерс в Гьотеборг
. Надявам се, че коректно съм изброил
всичките ни чуждестранни партньори.
Интересна и резултатна е дейността ни с чуждестранните ни партньори по различни
съвместни проекти по европейски програми. Една от последните, по която в момента работи
наш екип, е в областта на развитието на човешките ресурси. Свързана е с повишаване
квалификацията на преподавателите. Друг проект, също по европейска програма, който
разработваме, е за въвеждане на дистанционното обучение на студентите. По него предстои
още много работа.
Както знаете,
УАСГ
е единственото висше учебно заведение в България, обучаващо строителни
инженери, което беше поканено, а впоследствие и успешно акредитирано от
FEANI.
Това е най-голямата и авторитетна професионална организация на инженерите в Европа по
въпросите на инженерното образование и професионалните стандарти , със съвещателен глас в
Съвета на Европа.
По този начин
УАСГ
осигури на своите бивши, настоящи и бъдещи възпитаници придобиване на
званието
„Евроинженер”
. Това е най-неоспоримото доказателство за високия професионализъм и
интелектуалния потенциал на академичния състав на нашия факултет. А когато у нас има нужда от
този потенциал при решаването на технически проблеми, засягащи цялото общество, ние винаги
откликваме. Търсят ни като специалисти и искат нашето експертно мнение.
Така беше например след земетресението в Перник, когато нашите професори и доценти се
включиха в работните комисии за установяване на щетите от природното бедствие в засегнатите
Използват ли се академичните знания и интелектуалния
потенциал на преподавателите от факултета за решаване
на обществени и управленски проблеми, усъвършенстване на
нормативната уредба и т. н.? Допитват ли се управленците
до Вас при вземането на важни решения, свързани със
строителните практики в страната?
Еврокодовете са най-актуалната тема през последните
години за строителния бранш у нас, защото от 2014
г. прилагането им в България стана задължително за
държавните, общинските инвестиционни проекти и за тези,
изпълнявани със средства по европейски програми.
Кажете накратко за връзките на факултета с браншовите
организации. Как работите с тях?
Мога да кажа, че с всички браншови организации, с които сме в професионални взаимоотношения,
имаме традиционни, пълноценни и стабилни контакти. Много преподаватели от факултета
участват в управленските органи или са активни членове на секции и комисии в камарите.
Ами нали членската маса на инженерната и на строителната камари са възпитаници на нашия
факултет. Даже председателят на
КИИП инж. Стефан Кинарев
е не само от нашия факултет,
ами и от нашата катедра. С ръководството на КИИП – София поддържаме тесни връзки, лектори
сме на всички курсове за изискванията на Еврокодовете, които Камарата проведе и продължава да
организира. С една дума в изключително добри работни отношения сме.
Още в края на 2011 г. в България бе приета наредба, според която до 2014 г. можехме да прилагаме
в строителната практика у нас българските държавни стандарти едновременно с европейските
норми. Но от януари 2014 г., т. е. от началото на тази година Еврокодовете стават задължителни
за обектите, на които инвеститор са държавата, общините или европейските фондове. Както вече
стана дума, ние въведохме изучаването на Еврокодовете в учебните програми в университета още
преди три години.
Така че, проблем за нас няма. Остава отворен въпроса кога и частните инвеститори у нас ще
бъдат задължени да стоят по европейските правила.
При тях още една година ще може да се избира между европейските и националните правила.
Каква е разликата между двата норматива? Българските национални норми за проектиране в
строителството са изработени през 1987 година и отразяват тогавашните познания, най-вече в
областта на противоземетръсните норми. Те са базирани на опита от 70-те и началото на 80-те
години на миналия век.
При Еврокодовете са използвани постиженията на противоземетръсното инженерство през
последните две десетилетия и естествено те са доста по-взискателни.
райони и отстраняването им. Друг пример от най-близката практика е участието на една голяма
част от нашите колеги в разработването на Националното приложение на
Еврокод 8
, който
определя строителните норми на противоземетръсното инженерство и в Националните приложения
на
Еврокодове 2 и 3
– за стоманобетонни и стоманени конструкции. Наши специалисти участват
като редовни членове или експерти в различни държавни и междуведомствени комисии, в които се
вземат важни решения, свързани със строителната практика в страната.
интервю
интервю
6
7