Basic HTML Version
Преглед върху нормативната уредба по стоманени
конструкции в България
Проф. д-р инж. Любчо Венков
Проф. д-р инж. Любчо Венков
Задачата да се проследи нормативната уредба по стоманени
конструкции и на строителните конструкции въобще в нашата
страна се оказа трудна и почти неизпълнима. На всички присъстващи
навярно е известно, че произвеждането у нас на строителни инженери
е започнало на 4 октомври 1942 г. със създаването в София и официално
откриване на първото и единствено Висше техническо училище в
областта на строителството. При шестгодишно обучение първият
випуск строителни инженери е навлязал в практиката през 1948 г.
Дотова време български инженери в областта на строителството
са се обучавали основно в Германия и в по-малка степен във Франция,
Австрия и Чехословакия. Разбираемо е, че те са се обучавали да
проектират по немските или френските норми. Почти всички големи
строежи със стоманени конструкции по това време са проектирани
от тези колеги. Нека отбележим заслугите на: проф. инж. Христо Попов, пръв създател и
ръководител на катедра „Статика Б на стоманени и дървени конструкции”. Проектирал „Усилване
на железните конструкции на мостовете по главната ж.п. линия София- Мездра", „ Конкурсен проект
за железобетонов мост над р.Марица при гр. Пазарджик по пътя София-Пловдив / получил Първа
премия 1936г./ и много други. Написал първия учебник за проектиране на стоманени мостове.
Проф. инж. Тодор Чавов
, който от 1941 до 1945 г. е на служба в Дирекция „Водни строежи”,
респективно „Дирекция на водите”, където проектира редица обекти.
Проф.инж. Стефан Гочев
проектант на различни строителни обекти, по важни от които са:
Българска народана банка в София, кино-театър „Република”, комплекс кино¬театър „Балкан", кино
театър „Димитър Благоев", сградата на новото италианско училище - всички в София, Винарски
изби в с. Ново село, Видинско и в Славянци и Лясковец, разширение на електроцентралата в Русе,
всички обекти по изграждането на електрическата централа „Марица" в Димитровград и много
други обществени, общински и частни сгради.
В основата на проектирането на тези съоръжения е заложен методът по допустими напрежения.
Първият нормативен документ в областта на строителството у нас по напълно обясними
причини е „Правилник за натоварване на сгради и допустим натиск на почви" от 1935 г., преработен
през 1950 г.
Първото ръководство по стоманени конструкции е книгата „Стомана във високите строежи" с
подзаглавие
„Ръководствозапроектиране,изчисляванеиизпълнениенастоманени,конструкции".
В него вместо предговор е написано: „ Тази книга се издава по решение на Съвета на Строителния
факултет, за да улесни подготовката на студентите по строително инженерство” С това се
допълва и една празнина в нашата техническа литература. Тя представлява непълен превод на Stahl
im Hochbau, издание на Съюза на германските стоманопроизводители. Преводът, подреждането
и редактирането е направено от инж. Тодор Чавов, по това време старши асистент в Катедра
„Стоманени и дървени конструкции.
Първите норми за проектиране у нас се отнасят към края на петдесетте години. В този период
в областта на проектирането в бившия Съветски съюз започва да навлиза Методът по гранични
състояния. Постепенно неговите постановки започват да се разпространяват у нас.
Спомням си, че по това време доц. Добромир Коларов, който ми преподаваше по стоманени
конструкции и който беше защитавал дисертация по стоманени конструкции в Москва, на лекции
ни запознаваше с основните положения на този метод.
Първите норми за проектиране на стоманени конструкции по метода на граничните състояния
са издадени през 1959 г., отпечатани в бюлетин по Строителство и архитектура №7 1959 г. Не
съм го виждал. Тогава бях студент IV курс и проекта по стоманени конструкции изготвяхме въз
основата на тези норми.. Последователно са издадени следните норми:
Норми и правила за проектиране на стоманени конструкции 1972 г. -отпечатани в БСА кн. №
2-3 1973 г. и БСА кн. №11/1973 г. При изготвянето на тези норми съм участвал активно и съм
ги редактирал;
Норми за проектиране на Стоманени конструкции 1987 г., подготвени от колектив от ВИАС и
НИСИ с ръководител проф. М. Брайнов под общата редакция на доц. инж. Любчо Венков и доц. инж.
Никола Драганов. Издание на Комитета по териториално и селищно устройство.
В основата е последният съветски стандарт. При разглеждането му ни смути намаляването на
коефициента за сигурност на материала от 1,1 на 1,05. За изясняване на това обстоятелство със
съдействието на проф. М. Брайнов и под негово ръководство ст.н.с I ст. инж. Росен Малчев и моя
милост посетихме ЦНИИПСК и разговаряхме със съставителите на стандарта. Обяснението им
беше, че благодарение на многобройни изследвания на качествата на тяхната строителна стомана
са се убедили , че намаляването на коефициента на сигурност на материала е напълно обяснимо.
Независимо от това, в нашите норми за нисковъглеродните стомани с граница на провлачане до
стойност 225 се запази стойността 1,1, а нисколегираните стомани-1,15.
Тук следва да отбележим, че в този период едновременно с европейската общност по линия на
СИВ започна подготовка за изготвяне на стандарти за проектиране на строителни конструкции.
Заедно с инж. Ямборски от НИСИ преведохме и редактирахме първите стандарти БДС 16333 за
стоманени конструкции и БДС 16334 за алуминиеви конструкции. Тези стандарти не са за пряко
проектиране на конструкции, те предопределят съдържанието на Нормите за проектиране. Не ми
е известно дали са отменени, би следвало да съществуват само като архив.
И така, споменавайки СИВ и европейската общност идваме до следващия важен момент
еврокодове
еврокодове
10
11