Basic HTML Version
юбилей
10 години киип ГАЛЕРИЯ - СПОМЕНИ
юбилей
10 години киип ГАЛЕРИЯ - СПОМЕНИ
УАСГ - КИИП
г. за определяне на състав на временната комисия за подготовка на проектоустава на КИИП.
Временната комисия в състав:
Тодор Карамански (председател) и членове – Ячко Иванов, Никола
Стоичков, Росен Малчев, Любомир Грънчаров, Костадин Топуров, Димитър Димитров, Георги
Линков, Николай Константинов и Николай Николов, започна незабавно интензивна работа.
Провеждаха се по няколко срещи седмично и всички колеги
(без Н. Константинов – допускам, че
колегата е бил извън страната или сериозно възпрепятстван) проявяваха изключителна активност
и отговорност. Това се дължеше главно и на напористия нрав на председателя – той се явяваше
винаги изключително подготвен, пълен с идеи и на останалите членове не оставаше друго освен
максимално да се съобразяват с високите му изисквания. Той поставяше конкретни задачи и
държеше за стриктното им изпълнение в срок. Личното ми мнение е, че членовете на комисията
- хабилитирани лица (инж. Н. Николов не отстъпваше с нищо по отношение на компетентност и
готовност за работа), бяха привикнали на работа с високи натоварвания. Във всички заседания
неотклонно присъстваше и
инж. К. Проданов
– със свои идеи и собствен принос.
Не мога да пропусна и участието на г-жа Л. Младенова, която осигуряваше логистиката на
срещите, както и на няколко, тогава по-млади колеги – инж. Ст. Кинарев, инж. Г. Кордов, инж.
М. Стефанова, инж. М. Йорданов и инж. Р. Иванова.
В горещите дни на юли-август срещите се провеждаха в канцеларийката на
ССКБ
, а след една
контузия на
проф. Карамански
и в жилището му. Професорът „впрягаше” всички (включително и
съпругата си) в решаването на задачите, сред които главната беше Уставът.
Все си мисля, че проф. Малчев неточно сочи това време като юни-юли.
Тогава нямахме юридическата компетентност да отделим „зърното от плявата”, да осмислим
Устава, като самостоятелен и основополагащ нормативен акт за дейността на Камарата.
Разглеждахме го едва ли не като Правилник за приложение на
ЗКАИИП
и в него бяха пренесени
постулатите на Закона, без да потърсим и намерим възможности за обогатяване дейността на
Камарата, да посочим по-богати възможности за автономното й развитие.
В крайна сметка, като парадокс, на базата на един и същи закон се направиха два устава (на КАБ
и КИИП), които нямаха много общо помежду си. Това различие (и разминаване) продължава и досега,
въпреки поддържаната колегиална атмосфера между членовете на двете камари и на техните
ръководства. Давахме си ясна сметка за едно – важно е Камарата да стартира, а бъдещите
ръководства щяха да носят отговорността по изглаждане на нормативната база.
Учредителното събрание се проведе на 27-28.09.2003 г. в Дома на техниката – София.
Съгласно „сценария”, събранието се председателстваше от най-възрастния член – инж. Ангел
Филипов (р. 16.01.1922 г.). След приемането на Устава следваше да се проведе избор на председател
и 10 членове, съгласно чл. 21, ал.1 от Закона. С приемането на Устава Учредителното събрание
придоби права на Общо събрание на
КИИП.
Съгласно
ал. 1 на чл.5.9
от приетия Устав се възприе,
че осем от членовете на
УС
следва да бъдат представители на различните професионални секции,
определени от Устава, като и фактът, че другите двама директно избрани ще заемат позициите
заместник-председател и главен секретар. Останалите членове на Управителния съвет следваше
да се определят след излъчването на председателите на областните колегии.
По аналогичен принцип бяха структурирани и Контролният съвет и Комисията по професионална
етика – техните членове следваше да бъдат от различни професионални секции.
Много и с различен нюанс могат да бъдат спомените от Общото събрание. У мен горчив привкус
остана от бламирането на кандидатурата на проф. Карамански за председател на УС. Човекът,
който беше моторът на механизма, довел до създаването на Камарата, остана недооценен и най-
неприятното – пролича опит да бъде опетнен, на което се подадоха и част от членовете на Общото
събрание. Още повече, че веднага след края на събранието професорът (след като ми честити
избора за заместник-председател) каза: „Не отстъпвайте от предначертаното – Камарата ще я
има и аз с всички сили ще работя за изграждането й.”
Това ми даде увереност да работя за изграждането на Камарата с духа и волята на Професора.
С председателя на
УС инж. Любомир Ташков
се познавахме отдавна, бяхме работили заедно, с
взаимно доверие и акуратност, а съвместната предварителна работа с инж. Константин Проданов
(един изключително диалогичен и уравновесен колега) ми даваха основателна надежда, че ще успеем
да организираме работата на
УС и на Камарата
.
Разчитахме много и на председателите на
КС инж.Марин Йорданов и на КПЕ
инж. Росен Малчев.
И двамата впоследствие по мое мнение напълно оправдаха доверието на първото Общо събрание
на
КИИП
.
16
17