Basic HTML Version
юбилей
10 години киип ГАЛЕРИЯ - СПОМЕНИ
юбилей
10 години киип ГАЛЕРИЯ - СПОМЕНИ
КОГАТО СЕ ПОЛАГАХА ОСНОВИТЕ
ЛИЧНИ СПОМЕНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА КИИП (2002 – 2003 г.)
Инж. Росен Малчев
За мен всичко започна с една случайна среща в кабинета на проф. к.т.н. Тодор Карамански (1932-
2006) в УАСГ.
През един мразовит ден на зимата на 2002-2003 г. реших да посетя в неговия кабинет
проф. Рангел
Рангелов
, мой преподавател и уважаван ръководител. В малкия уютен кабинет беше и
проф. Тодор
Карамански,
който мълчаливо работеше на бюрото си. Когато вече си тръгвах,
проф. Карамански
се обърна към мен с репликата: „Търся съмишленици за създаването на Камара на строителните
инженери. Ти какво мислиш по въпроса?!” (Наименованието КИИП се роди по-късно).
Предложението ме изненада, но неговата същност не беше далеч от моите мисли по въпроса.
Разбира се, започна един дълъг, но съдуржателен разговор, в резултат на който аз казах своето „да”
с уговорката, че ще помагам според своите сили и възможности.
От този ден „колелото се завъртя” и започнаха безброй срещи с проф. Карамански, заседания на
инициаторите ( по-точно „учредителите”) на Камарата, тихи разговори и бурни прения по много
въпроси и т. н., докато се стигне до първото събрание на Камарата през септември 2003 г.
Важно е да се знае, че създаването на Камарата се извърши „отдолу нагоре” – т. е. с дейността
и инициативата на учредителите, без нареждания или администриране от държавни ръководства и
органи. Затова примерът на първите деятели заслужава висока оценка и уважение!
Спомени, много спомени … Все пак ще отбера два-три от тях, които считам, че трябва да се
помнят и да се знаят и от следващите след нас.
ЗАСЕДАНИЯТА НА КОМИСИЯТА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪДЕТО СЕ ОБСЪЖДАШЕ ЗАКОНЪТ
ЗА КИИП ПРЕЗ ЗИМАТА И РАННАТА ПРОЛЕТ НА 2003 г.
На дневен ред бяха изключително важни въпроси:
Какъв да бъде обликът на Камарата – професионална структура или профсъюзна организация
По какво Камарата да се отличава от Научно-техническия съюз по строителство
Как да се узакони една дееспособна и динамична структура, която да бъде автономна и да не
зависи от конюнктурните промени в управлението на страната
И още и още въпроси от различно естество, но всички основни и значими.
Тук трябва дебело да подчертая изключителната роля на
„Създателя на Камарата” проф. Тодор
Карамански,
който с много труд,усилия и вещина успя да отстои принципите, които са заложени до
днес в дейността на КИИП.
За този период си спомням нещо куриозно: проф. Карамански идваше на заседанията на Комисията
в Народното събрание в „спортен” вид – без костюм и вратовръзка, често пъти необръснат и с
гуменки на краката … И въпреки, че в Комисията имаше доста различни позиции и настроения
(известен факт!), гласът му се чуваше, мнението му тежеше при вземането на решенията.
След като излезе Законът и неговите постановки бяха влезли вече в сила, на дневен ред се
постави въпросът за разработване на Устава на КИИП, който по-късно трябваше да се гласува от
Общото учредително събрание. Това беше в началото на лятото (юни-юли) на 2003 г. и аз потеглих
към Родопите в отпуск. Преди да тръгна проф. Карамански доста настойчиво ме помоли да съчетая
приятното с полезното и да разработя един вариант на Устава, който да обсъдим като се върна.
Бързам да поясня, че по-късно установих, че той е направил подобна поръчка и на други колеги.
Това поръчение ме поласка и след като се снабдих с копия от уставите на други подобни камари,
съюзи, асоциации и др. заминах за Смолян. В горещите летни нощи скалъпих една „нулева” редакция
на Устава. След проведен телефонен разговор се разбрахме да изпратя веднага тази моя редакция
за Устав на КИИП в София. Обаче, в ония години аз още нямах нито лаптоп, нито връзка с интернет.
Затова, след известни колебание се отправих към пощата в Смолян. Там приеха поръчката да
изпратят по факса моя материал и аз доволен си доизкарах отпуската.
След завръщането ми в София ми се внуши, че при обсъждането на всички варианти на Устава
трябва да има представители на отделните специалности в нашата гилдия, тъй като в основното
ядро бяха главно конструктори.
След известен размисъл предложих на
проф. Карамански и доц. Проданов
да поканим няколко
знаещи и можещи изтъкнати проектанти като
проф. Никола Стоичков (1936-2012) – „ОВК”
,
ст.н.с. Любомир Грънчаров – електроинженер, Никола Гергинов – „ОВК”
и др. С привличането
на тези колеги екипът от учредители нарасна и се укрепи, а повечето от тях по-късно оглавиха
съответните професионални секции.
През горещите летни следобеди в малката канцелария в УАСГ се създаде с много труд и ентусиазъм
скелетът на Устава на КИИП , който след това беше представен пред Общото събрание. Понякога
обсъжданията бяха твърде „динамични”, а температурата достигаше до „точката на кипене”,
особено с активното участие на
акад. Ячко Иванов, проф. Костадин Топуров, проф. Лука Коларов,
проф. Димитър Димитров – Джони, доц. Ко9нстантин Проданов
и др. Мога да твърдя, че всички
учредители бяха личности с ярко изразено его, но обединени от една идея – Камарата.
Накрая искам да изтъкна, че спомените на учредителите са едно добро послание към по-младите
колеги – ръководители и членове на Камарата: да ценят и пазят нейната същност – така, както
беше замислена и създадена преди години.
Спомените са поклон пред рези учредители, които вече не са сред нас, както и поздрав до всички
учредители – редови членове на Камарата.
18
19