Basic HTML Version
В отговор на необходимостта за цялостна концепция на устойчиво строителство за България,
Българският институт за стандартизация учреди в началото на тази година
нов Национален
технически комитет 101 „Устойчиво строителство”.
Този комитет е огледален на Европейския технически комитет СЕN ТC 350 "Устойчиво
строителство”. Неговата основна задача е участие при разработването на европейски стандарти
и адаптираното им прилагане в България, както и разработването на национални стандарти в
областта на устойчивото строителство , които да са основа за изграждане на нормативна уредба,
стимулираща прилагането на принципите за устойчиво развитие в строителството.
Какво представляват стандартите за устойчиво строителство?
По дефиниция стандартите са доброволни, означава ли това, че може и
без тях?
Лично за Вас, какво са стандартите?
Устойчиво строителство
Това е доста широкообхватна тема, която за мен става все по-интересна. Ще бъда съвсем
кратък. Стандартите, разработвани от CEN TC 350 определят подход за измерване на присъщите
и експлоатационни въздействия върху околната среда на строителните продукти и целите сгради
по време на целия жизнен цикъл.
Те определят методология и индикатори за оценка на устойчивостта на сградите, първоначално
само в екологичен аспект, но вече и в икономически и социален аспект, отчитайки техническите и
функционални характеристики на сградите. Стандартите са доброволни и не определят критерии
или нива на експлоатационни характеристики.
За нас сега най-важно е от всички участници в инвестиционния процес да бъде осъзната
необходимостта от прилагане на концепцията за устойчиво строителство и тя да бъде реализирана
в практиката – с надеждата, че това ще доведе до по-добра среда за живот и ще съхрани природата
за идните поколения.
Тази доброволност е малко относителна. Инвестиционното проектиране е област, в която
голяма част от стандартите са цитирани в нормативните документи и те са задълнителни. Като
пример мога да дам Еврокодовете, които са основен документ за строителните инженери. Когато
даден стандарт е заложен в проекта за сграда, конструкция, материал или изделие, той става
задължителен за изпълнителя.
Политиката на Европейския съюз за свободно движение на стоки, хора и капитали се базира
на уеднаквени норми, т.е. технически изисквания за производството и за качеството, както и
процедури за доказване на съответствието на продукта, процеса или услугата с определените
изисквания. Това се постига със стандартизацията. Един пример: Маркировката “СЕ” е пътен лист
за свободно движение на продукта на европейския пазар.Това е доброволна сертификация - знак за
съответствие с изискванията.
Доброволното прилагане на стандартите, съгласно Европейските директиви от «Новия подход»,
води до презумпция за съответствие и е най-краткият и евтин път за производителя, за да изпълни
съществените изисквания за безопасност и да постави задължителната маркировка СЕ.
Улесняват живота и работата ни, създават ред и безопасност, обогатяват познанията ни.
Спазването на стандарти е гаранция за качество и слага ред в регулацията на дейности, каквато е
проек¬тирането. А всичко това изгражда едно по-добре функциониращо обществото. Те ни дават
възможност да придобием по-общ поглед за професията ни и за европейското законодателство.
Стандартите са били винаги важен инструмент в ръцете на проектантите при изготвяне на
проектите. Спазването и цитирането им осигурява по-качествен проект и, не на последно място,
ги защитава от евентуални рискове и неблагополучия.
6
7
Устойчиво развитие
Устойчиво развитие