Page 44-45 - final

Basic HTML Version

44
45
Браншовите организации са необходими, за да защитават интересите на своите членове. Мен и
моите колеги силно ни вълнува един сериозен проблем в държавата, който рефлектира върху нашата
професионална дейност. Това е недостатъчната стиковка между отделните администрации –
общинска, областна, службата по кадастъра.
А по средата сме ние – инженерите проектанти, чиято професионална дейност е напълно
зависима от тях. Понеже съм внасял проекти в различни общини, от личен опит знам, че навсякъде
е така. Проблемите са едни и същи, защото няма създадени правила, няма общ регламент какво
трябва да съдържа един проект.
Всеки чиновник си тълкува законите така, както на него му харесва и му е изгодно. Говоря не
само за ЗУТ, но и за други закони. Контрол има, но ред няма, изложени сме на чиновническия произвол.
А контролът не винаги е достатъчно регламентиран и се осъществява от наши колеги, които в
много случаи не са проектирали и една линия, след завършването на висшето си образование.
Какъв контрол може да се очаква от такъв колега?
Смятам, че този път нашето Общо събрание протича много стегнато и делово. Е, има единици
между колегите, на които много им се говори, въпреки че не казват нищо съществено.
Но делегатите от залата ги контролираме. Изразявам несъгласието на колегията от Търговище с
предложенията за квотно разделение на Камарата. Ние настояваме Камарата да остане обединена
и да работи както до сега. Колкото до членския внос, той трябва да бъде в такъв размер, че да може
да се подпомагат по-малките колегии в страната. Ние сме такава малка колегия и сме благодарни,
че от Централния офис ни подпомагат.
Имаме една болка в Търговище – при нас млади колеги не идват. И нашите деца не се връщат.
Такава е действителността. Трябва да мислим и да действаме така, за да я променим, но това е
трудна задача.
За първи път съм делегат на Общо събрание на КИИП. Прави ми впечатление активността на
колегите при дебатите в залата. По-голямата част от изказванията са конструктивни, обмислени.
Личи, че говорят професионалисти, които имат ппоглед върху проблемите и идеи за решаването им.
Това, че има разгорещени спорове ми харесва. Значи, всички са заинтересовани от дейността на
Камарата и искат тя да бъде още по-успешна.
В по-голямата си част изказванията и становищата на колегите са конструктивни, но има и
несъстоятелни. Предлагатсе неща, които явно немогатда се случат. Като например 90.00 лв. членски
внос. Лично аз едва се въздържах да не стана и да опонирам. В крайна сметка, ако един проектант
не може да изкара по 10.00 лв. на месец, които да отдели за членски внос на професионалната
организация, в която членува, по-добре да не се занимава с тая професия. Така виждам аз проблема
с членския внос. За да имаме силна Камара, тя трябва да е финансово обезпечена.
Основният проблем е икономическата криза и стагнацията, в която живее България. Това много
силно рефлектира в строителния бранш, т. е. и върху нас, инженерите проектанти. Поръчките за
работа намаляха драстично. Следствие на това вече не могат да се договарят хонорари адекватни
на това, което е регламентирано в Методиката за определяне на проектантския хонорар. Колегите
са притиснати от безработицата и принудени да правят дънпингово проектиране. Нерядко и
архитектите ни „извиват ръцете”, когато договарят с инвеститорите хонорарите, без ние да
знаем реалните суми. На нас по специалности ни дават нищожно заплащане, което не отговаря
на сложността и отговорността на нашия труд. Чувстваме се унижени и ощетени, а няма как да
реагираме.
Недостойна за нас ситуация е и когато при изпълнението на обектите, не се спазват нашите
проекти - на инсталациите например. Буквално се правят „свободни съчинения”, защото и
строителният надзор в много случаи се извършва формално. Ние сме безсилни пред изпълнителите,
които се оправдават, че и те са наети на дънпингова цена. Друг проблем, който ни мъчи, е
осигуряването от възложителя на заложените от проектанта материали.
Проектантът проектира и възложителят трябва да се съобрази с неговите професионални
решения и да ги изпълни. Обаче, като проектанти ние нямаме право да следим какви материали
се доставят на обекта. Защото инвеститорите гледат да пестят от всичко по веригата, за да
увеличат максимално печалбите си. Това става и за сметка и нас, инженерите в инвестиционното
проектиране.
Инж. Любомир Лалов, секция на геодезистите – Плевен
Инж. Тодорка Димитрова, председател на РК на КИИП – Търговище
Инж. Весела Добрева– Бургас
Инж. Веселина Султанова – Габрово