Basic HTML Version
34
35
доведе до редица недомислици. Например в с.
Дивотино хората бяха информирани всеки да си
напише молба с описание на щетите, която да
предаде на кмета, а той да я занесе в общината в
Перник. В община Перник тия молби бяха събирани
и подреждани по време на подаване, а не по
населени места. Това създаде хаос в дейността
на обследващите екипи, които дневно трябваше
да пътуват за огледи до 3-4 селища. Налагаше се
един експерт да обикаля като малоумен по пет и
повече пъти в различни дни едно и също населено
място. Вместо общината да направи график
всеки екип дневно да прави оглед на щетите в
едно населено място и така да се пестят усилия,
време и средства. А в Перник се получи даже
още по-голяма недомислица. По същата схема
всеки собственик подаде жалба до общината за
своето засегнато от земетресението жилище.
Но там не ги разпределяха по райони и квартали,
а първоначалния подход беше всеки експерт
да отиде на оглед и да изготви становище
само на един апартамент, например на осмия
етаж, който има леки пукнатини по стените
и изпопадала мазилка от тавана. Това бе пълна
глупост, защото в същата сграда можеше
да има друг апартамент в много по-лошо
състояние, обикновено на по-ниските етажи,
който застрашава целия жилищен блок, всички
апартаменти в него. Сиреч, изготвянето на
такива становища задължително трябваше да
бъде възложено за цялата сграда. Което значеше,
че молбите от отделните апартаменти от
един блок трябваше да бъдат събирани от
домоуправителите на входовете и те да ги
внесат едновременно в общината, за да се
обследва цялата сграда от един експертен екип.
Понение, инженеритедоброволциотКИИП-София
град постъпвахме така. Имахме случаи, когато
в блока, в който сме, идваха още два-три други
екипа за оглед на отделни апартаменти. Тогава
се разбирахме с тях, който екип е пристигнал
пръв, да поеме огледа и експертизата на цялата
сграда, което беше съвсем логично.
Държавата направи и друга голяма грешка
следземетресениетовПерник.
Всичкистанахме
свидетели как в началото различни висши
управници търчаха напред-назад в засегнатите
райони и обещаваха обезщетения на всички
пострадали, без да имат точна представа какво
трябва да се прави. Хронологично обещанията
бяха – ще поемем всички щети, кажете на
Дянков колко пари трябват. Последва: Не можем
да платим на всички, ще помогнем само на
собствениците на законните постройки, когато
тези постройки са единствено жилище. После се
каза, че държавата не може да помогне на всички
и от тази категория, но все пак ще помогне
на най-застрашените. Но защо всеки не се е
застраховал. Даже през главите на ръководните
фактори от МРРБ мина титаничната идея за
задължително застраховане на всички сгради,
но слава богу, засега и тая абсурдна мисъл
отмина.
Помощите, който държавата е отпуснала до
момента, както и личните средства, с които
хората си правят ремонтите, обаче се използват
не дотам добре. Защото всеки собственик
гледа да замаже пукнатините, да ги шпаклова
и боядиса, като смята, че е свършил хубава
работа. Много от обектите, които посетихме
в месеца след земетресението, бяха в такова
„закърпено” състояние. Разбираем е стремежът
на собствениците да бързат да поправят
щетите, но защо никой не ги предупреди, че
така не може да бъде извършена качествена
проверка на сигурността? Даже се стигна до
там, че в училищна сграда , чиято сигурност
беше оценена от някой само по външен оглед,
се проведоха матури,точно когато земята се
разтресе за втори път. Добре, че всичко се
размина благополучно.
Друга съществена грешка, която трябва да
се отчете при земетресението в Перник е, че
не бе проведен един общ обучителен семинар
на всички участници в оценителните екипи,
за да се чуят експертите и да се изработят
еднаквите критерии.
Ето един пример, на който
аз съм очевидец. Трябваше да извърша оглед на
един трафопост, който беше част от сградата
на бившия Пионерски дом в Перник. След като
свърших работата си в трафопоста реших да
погледна състоянието на цялата сграда. Тя
беше с напукани стени и течаха бурни ремонтни
дейности по замазване на пукнатините.
Съвсем очевидно беше, че тя не отговаря на
съвременните изисквания за осигуряване на
сгради. По нашата категоризация този вид
сгради, въпреки, че са годни за временно ползване,
трябва да влязат в категорията за усилване в
съотвествие със сега действащите норми за
проектиране. По този повод искам да припомня
един трагичен пример от земетресението в
района на Стражица преди години, който по-
възрастните колеги още помнят. Става дума за
експертната оценка от наш колега на училищна
сграда, според която в училището могат да
се провеждат учебни занятия. При вторичните
земни трусове обаче училището се срути.
Припомням този случай специално за кметската
управа и кметицата на Перник, имайки предвид
личните си наблюдения върху сградата на бившия
Пионерски дом, която и сега се ползва за работа
с деца. Специалистите, които са оценявали
в Перник, трябва да осъзнават огромната
отговорност, която са поели с експертизите
си. Защото става дума за човешки животи,
които могат да бъдат погубени при последващи
трусове, заради неточни преценки.
В Перник бяха направени един куб такива
грешки. А кризите със земетресенията в
България, и в частност в района на Перник, не са
свършили. Конференцията с японските лектори
беше много навременна, защото показа как в
Япония при подобни ситуации нещата се правят
по най-добрия начин. Техният опит е много ценен
за нас. Но ние можем да ползваме и собствения
си опит от земетресението в Стражица. Тогава
вторият трус се случи 7-8 месеца след първия
и беше много по–разрушителен. Първоначалната
реакция на държавата след първия трус беше
като сега- хаотична. След втория обаче
държавата реагира адекватно – изпрати
екипи от високо квалифицирани специалисти
за оценка на сградите и се вслуша в техните
препоръки. Тогава започнаха да се изготвят
проекти за усилване и на жилищни сгради, както
и да се предприемат последващи действия
по усилване на съществуващите сгради от
тема с продължение
Земетресенията