Basic HTML Version
29
Обща характеристика на сеизмичната обстановка
НИГГГ - Българска академия на науките
На 22 Май 2012 в 03:00 часа местно време
Националната сеизмологична мрежа (НСМ),
поддържана от Националния институт по
геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при
БАН, регистрира земетресение в района на гр.
Перник с епицентър северозападно от града.
Земетресението е с максимален магнитуд Мw
= 5.6, дълбочина 10 км и географски координати
42.66° северна ширина и 23.01° източна дължина
(фиг.1).
Според направените изчисления очакваното
(теоретично) максимално въздействие в гр.
Перник е с максимална възможна интензивност
от VIII степен по скалата на Медведев-
Шпонхойер-Карник (МШК). Епицентралната
област е обследвана от група експерти на БАН в
допълващи се научни области. При проведените
макросеизмични проучвания за реалното
въздействие на земетресението в района
на град Перник действително са установени
редица случаи на максимална интензивност от
VIII степен по скалата на МШК – предимно в пo-
стари сгради в централната градска част и
обикновени тухлени постройки, най-вече в село
Дивотино. В останалите села, разположени
по линията Мещица – Рударци, максималната
степен на въздействие е VII - ма. Високата
степен в относително по-отдалечените селски
райони се обяснява със спецификата на излъчване
на сеизмичната енергия по направление на
изплитняване на разседната структура –
североизточно от Перник към Витоша и Люлин
планина.
Земетресението е усетено много значимо
на територията на цяла Западна България и
достатъчно ясно в Централна България, както и
в някои райони на Източна България. В района на
гр. София (западните покрайнини) максималната
интензивност на въздействието е VІІ. Толкова
силно земетресение за района на гр. Перник не
е документирано в сеизмичната история на
страната. Последното по-силно събитие е с
магнитуд М = 4.5 през 1965 г. За последните 31
години (времето от създаване на НСМ до сега) в
Пернишката сеизмична зона са локализирани само
няколко десетки микроземетресения и нито един
трус с магнитуд М> 3.0. Досегашните сеизмични
изследвания не свидетелстват за пряка връзка
между земетресенията по Пернишката разломна
система и Софийската сеизмична зона, чиято
висока активност се асоциира преди всичко с
проявите на Витошкия разсед.
До края на края на 22 май (след
земетресението в 03:00 ч.) НСМ регистрира
29 усетени следтруса (афтершока). Само 6 от
тях са усетени и в района на столицата, като
най-силното е в 04:30 ч. с магнитуд М = 4.7. В
05:15 ч. става последният по-силен афтершок
с магнитуд М = 4.1. Усетените земетресения
от първия ден, както и въздействието на още 4
по-силни труса през следващите дни, държат в
напрежение населението на столицата, Перник
и околностите в продължениена седмици,
въпреки че не съществуват предпоставки за
катастрофално въздействие от Пернишката
следтрусова серия.
За десетте дни след земетресението
от 03:00 часа на 22 май НСМ регистрира
около 650 следтруса в епицентралната зона,
болшинството от които са микроземетресения
(с магнитуд М < 3.0). Усетени в град Перник
и областта са 53 земетресения. Като цяло
серията от около 650 труса (до 31.05.2012) се
характеризира с относително слаби динамични
показатели. Най-силния от вторичните трусове
е с магнитуд М = 4.7. Трусове с М > 4.0 са четири
броя. Земетресенията с магнитуд М > 3.5 са
само 5, а тези с М > 3.0 – 12 на брой. Всички
останали трусове (около 630) са от категорията
на микроземетресенията - с магнитуд М < 3.0.
Особеностите на сеизмичното въздействие
за гр. София в инженерен аспект са анализирани
посредством инструментални записи от
регистрационни пунктове на Националната
система за силни земни движения – национална
акселерометрична мрежа (НАМ), разположени на
територията на столицата.