Basic HTML Version
38
за нуждите на армията.
Радиостанциите са френско производство
и са закупени от комисия, водена от военния
инженер майор Ранков. Със заповед от 9 май
1912 г. комисията е командирована в Париж в
„Сосиете франсез радиоелектрик”. Трима наши
представители изучават радиотелеграфното
деловъвфренскатафирма, откоятосадоставени
радиостанциите. Последните пристигат на
19 септември 1912 г. По време на военните
действия армията ни е получила и други подвижни
радиостанции. У нас обучението на бойните
радиотелеграфисти е извършвано основно на
крайцера „Надежда”, но броят на подготвените
специалисти е извънредно малък. Първите
радиостанции, с които тогава българската
армия тръгва към фронта, са монтирани на
каруци, а други са натоварени на конски самари.
За обслужване на всяка станция са определени по
тридесет войника, командвани от един офицер.
По данни возимите станции „Радиоелектрик” са
били с динамо 300 вата, привеждано в действие
от мотор с мощност 1 к.с.
На 31 октомври 1912 г. в Мустафа паша е
изпратена една возима радиостанция, а друга
отива по посока на Лозенград. Основната задача
на тези станции е да осигуряват връзката
между Втора и Трета армии. За жалост много
и различни организационно-технически причини
възпрепятстват това начинание. Особено
остро се е чувствала липсата на достатъчно
квалифициран персонал за поддръжка на
апаратурата /сравнително късно е сформирано
първото наше радиотелеграфно отделение към
телеграфната дружина с щат от 82 души, което
е станало в началото на 1912 г./. Същевременно
са възниквали чести технически повреди,
отстранявани трудно и поради недоставяни
своевременно резервни материали. Независимо
от това, радиотелеграфните станции не
преустановили дейността си. Благодарение
на изключително големия професионализъм,
балканска война
100 години