Basic HTML Version
10
О
сновна задача на строителните инженери е да осигурят носещите
конструкции на сградите и инженерните съоръжения за възможните
натоварвания и въздействия през време на експлоатационният им
живот. Определена надеждност на конструкциите се постига чрез проектирането
и изпълнението им съгласно изискванията на специализирани нормативни
документи, издадени от съответни държавни органи на дадена страна. Нормите
за проектиране се разработват от специалисти в дадените области и отразяват
нивото на знания в момента на издаването им. С натрупването на нови знания
се актуализират и нормите. Обследването на конструкциите след земетресения
и анализът на поведението им дават богата информация за оценка на нормите
по които са проектирани и за усъвършенствуване на следващите нормативи.
При обследването на разрушенията от земетресението в района на гр. Перник,
22.05.2012 възникнаха въпроси свързани с определението „неосигурени
и осигурени сгради на сеизмични въздействия”. Тази класификация се
използва за първи път в Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в
земетръсни райони от 1987 г. [6]. Дефиниране на „осигурени” и „неосигурени”
сгради не е дадено в тези норми. Авторският колектив, (в който участвах и
аз) разработил тези норми, приемаше за „осигурени” сградите проектирани
съгласно действащите в момента на проектирането норми, а за „неосигурени”,
които са изпълнени без конструктивен проект, съобразен с изискванията
на нормите за сеизмични въздействия. В допълнителните разпоредби на
Наредба № 2 от 2007 г. [7] и на Наредба № РД -02-20-2 от януари 2012 г. [8]
е записано:
„Осигурени сгради” са сградите, които са проектирани съгласно
Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от
1987 г. „Неосигурени сгради” са сградите, които са изградени преди 1987 г.
В противоречие с тези определения в чл.6 ал.2 на Наредба № РД -02-20-2
е записано:
„��������� ��� ������������ ������������ ��� �������� �� �������
Оценката за сеизмичната осигуреност на строежа е положи-
телна, ако строежът съответства на изискванията на нормативни актове,
действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация или към
момента на обследване по отношение на критериите по ал. 4”.
Определено може да се каже, че сградите проектирани и построени
по действащите норми преди 1987 г. не трябва да се класифицират като
„Неосигурени сгради” за сеизмични въздействия. Към тази категория могат да
се класифицират само сградите, които независимо от съществуващите в даден
П РА К Т И К А
ОСИГУРЯВАНЕ НА
СГРАДИТЕ ЗА
СЕИЗМИЧНИ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ
текст
проф.д-р инж. ПЕТЪР СОТИРОВ