Basic HTML Version
динамичния коефициент
b
(
b
max
b
min
) по формули (3) и (4) на нормите от 1964
г. и изменението от 1972 г. и по формули (5) и (6) на нормите от 1987 г. Вари-
рани са и коефициентите на реагиране
R
(0.20, 0.25 и 0.35). Във формула (2) е
приет коефициент на значимост С = 1.0. Изчисленията са направени за групи
почви 3 и 4, които се срещат най-често на нашата територия.
От получените резултати в таблица 2 се вижда, че в повечето от разгледаните
случаи, изчислените по нормите от 1964 г. сеизмични сили са по-големи от
изчислените по нормите от 1987 г. (отношение по-голямо от 1.00). Тези резултати
показват, че сградите, изчислявани по нормите от 1964 г. се осигуряват за по-
големи сеизмични сили от тези, изчислени по нормите от 1987 г. и не трябва
да се класифицират като „неосигурени”, както е записано в допълнителните
разпоредби на Наредба № 2 от 2007 г. и на Наредба № РД -02-20-2 от януари
2012 г.
При оценка на сеизмичното поведение на сградите и съоръженията по нормите
от 1964г. и от 1987г. трябва да се вземе под внимание, че изискванията по
отношение на оразмеряването и конструирането на носещите елементи в
последните са по-строги. Независимо от това, че с коефициента на реагиране
в нормите от 1987 г. се отчита влиянието на пластичните деформации върху
реагирането на различните конструктивни системи, все още проектантът не
определя къде да се образуват пластични зони и не ги проектира така, че
именно в тези зони да се реализират пластичните деформации. Капацитивният
метод на проектиране не е включен. Това е следващ етап на развитие, който е
отразен в европейските норми за проектиране на конструкциите за сеизмични
въздействия – Еврокод 8.
Картата за сеизмично райониране, която се ползва със съответния норматив
за проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия, е съществен
документ за сеизмичното осигуряване на сградите и съоръженията. При
обследване на сеизмичното поведение на конструкциите след дадено силно
земетресение, трябва да се използват тези карти, които са действали по време на
проектирането. До 1977 г. картите са разработени на сеизмо-статичен принцип,
т.е. на базата на станали земетресения. Картата за сеизмично райониране, която
е приложена към Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни
райони – 1987 г. има прогностичен характер. Тя е разработена за максималните
стойности на интензивностите на територията на страната от очакваните
земетресения в съответните потенциални огнища с период на повторяемост
1000 години. За тези интензивности са дадени съответни максимални
стойности на ускоренията чрез сеизмичния коефициент К
с
в части от земното
ускорение g. Картата в Националното приложение към Еврокод 8 е разработена
директно за максималните очаквани ускорения за период на повторяемост 475
години. За това ниво на въздействие конструкциите се изчисляват по “
крайно
гранично състояние”
, отнасящо се до пълно разрушаване или друга форма на
компрометиране на конструкцията, което може да застраши сигурността на
хората. Картата за второ ниво на въздействие е за период на повторяемост 95
години. Конструкциите се изчисляват съответно по второ гранично състояние,
наречено “
експлоатационно гранично състояние”,
отнасящо се до повреди,
14
П РА К Т И К А