чл. 8 от нормите за антисеизмично проектиране от
2007 г.) Ясно е, че едропанелните сгради изпълняват
тези изисквания, фундирането на тези сгради е с
ивични фундаменти, което пък е според мен „минус”
спрямо „новите” сгради, които при същата етажност
се проектират с мощна обща фундаментна плоча.
„Новото“ строителство превъзхожда „старото“ и по
прилагания клас по якост на бетона. Сега масово
прилаганият клас бетон е В20, докато например
ед¬ропанелните сгради са проектирани основно с
бетон марка Б150 (сегашен клас В12.5). Разликата
е 60%. Не е малко. Сравнение може да се направи и
относ¬но монолитните сгради, проектирани преди и
след 1987 г. Конструктивните изисквания в нормите
от 1987 г. за стоманобетонните шайби и рамки бяха
тол¬кова строги, че строителите реагираха така:
„Леле, колко много желязо сте сложили!”. Ами такива
са изискванията. Съвременните здания имат един
мно¬го съществен „минус“, който виждаме всички.
Про-ектираните сгради са по правило със сложни
обеми, различни етажи, еркери, разчупени покриви и
т.н. Във всеки учебник за антисеизмично проектиране
е предписано, че сеизмичната надеждност на една
сграда е по-висока, ако има шайби по периферията и.
Как да разположиш такива шайби, когато сградата е с
еркер? Нали шайбата или рамката трябва да достигне
до фундамента. Освен това наличието в приземните
етажи на магазини и/или гаражи силно ограничава
възможностите за разполагане на шайби. Но какво да
се направи, когато такова е решени¬ето на архитекта.
Така се проектира и строи днес и ние трябва да го
приемем.
Тема с продължение
Темата „земетръс” е широкообхватна. Тук
засег¬нах само някои особености, отнасящи се главно
до стоманобетонните сгради. Ясно е, че сеизмичната
устойчивост на транспортните и хидротехническите
съоръжения е не по-малко важна. Нима устойчивостта
на язовир „Искър“ е по-маловажна от който и да е обект
в столицата? Или пък можем само да си представим
хаоса, който ще настъпи, ако бъде раз¬рушен мост
или тунел например на автомагистрала „Хемус“?
Трафикът „север-юг“ ще бъде напълно блокиран.
Думата имат съответните специалисти.
Неотдавна на Балканите станаха почти
едновре¬менно два земетръса - с М5.3 в Сърбия (за
жалост с 2 жертви) и с М5.1 по Рихтер на границата
Гърция/ Турция. Ако сте прочели внимателно
написанато по-горе, ще забележите, че това са средни
по сила земетресения. България е по средата между
двата епицентъра. Докога ли. . .
Статията е публикувана преди две години, но
според автора е актуална и днес.
мнение
36