Basic HTML Version
46
47
За мен, като човек легитимист, истинското начало започна в първия работен ден на м. март
2003 г. От години първотоми четиво за деня е „Държавен вестник”. Не че не знаех за преминалия
вече на първо четене Закон (за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране) или пък за перипетиите около приемането му. Аз все се надявах, че у нас ще се
възприеме вариантът, предложен от проекта на Закона за строителството от 1994 г., а именно
професионални камари на архитектите, строителните инженери и инженерите от останалите
участници в строежите (сгради и техническа инфраструктура).
С възприетото решение проектирането беше отделено от останалите процеси при
реализацията на строежите и (може би) по-точното решение беше: една камара на всички
участници в проектирането. Очевидно наличието на две вече функциониращи структури –
Камарата на архитектите и Съюза на строителните конструктори ще да е натежало за крайното
решение. Приех го философски, както е казано „Всяко зло за добро”.
Още през м. март бях поканен от проф. Р. Малчев да се включа към една инициативна
група, която се ангажира да съдейства за учредяването на Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране. На първата среща се запознах с проф. Т. Карамански и доц.
К. Проданов и се убедих в сериозността на начинанието – там се видях и с други познати
(професорите Р. Малчев, Н. Стоичков, Лука Коларов, Д. Димитров и инж. Н. Гергинов).
Така че заповед РД-02-14-134/17.03.2003 г. на министъра на РРБ за условията и реда
за провеждане на областните събрания, на които да се изберат делегати за националните
учредителни събрания ни завари подготвени и основната задача беше да се популяризира
сред колеги от (вече разформированите) проектантски организации и институти. В заповедта
бяха определени и крайните дати за подаване на заявления за участие в областните събрания
(08.05.2003 г.), както и за провеждане на областните събрания (09.06.2003 г.).
Без съмнение областните администрации отговориха адекватно на изискванията
на Закона - поне за София беше така. Като куриоз сега може да се разглежда факта,
че заповедта на министъра от 17 март беше публикувана в Държавен вестник на 4
април, но имаше нетърпеливи колеги, които бяха се вече регистрирали – до 04.04.2003
г. общо 124 души. И да отбележим първия – Валентин Иванов Атанасов (ХМС) – вх.
№ 94ВВ/38/07.03.2003 г. Общо за София бяха регистрирани 1891 желаещи да участват
в учредителното събрание. Съгласно §2, ал. 5 от ПЗР на ЗКАИИП това предполагаше
областното събрание на град София да излъчи 126 делегати за националното
учредително събрание – по един представител на всеки 15 регистрирани участници.
Подобни процедури са се провели и в останалите 27 области на страната. Легитимно
проведените процедури дадоха основание на министъра на РРБ да издаде заповед
№ РД -02-14-352 от 14.07.2003 г. за определяне на състав на временната комисия
за подготовка на проектоустава на КИИП. Временната комисия в състав: Тодор
Карамански (председател) и членове – Ячко Иванов, Никола Стоичков, Росен Малчев,
Любомир Грънчаров, Костадин Топуров, Димитър Димитров, Георги Линков, Николай
Константинов и Николай Николов, започна незабавно интензивна работа.
Провеждаха се по няколко срещи седмично и всички колеги (без Н. Константинов – допускам,
че колегата е бил извън страната или сериозно възпрепятстван) проявяваха изключителна
активност и отговорност. Това се дължеше главно и на напористия нрав на председателя
– той се явяваше винаги изключително подготвен, пълен с идеи и на останалите членове
не оставаше друго освен максимално да се съобразяват с високите му изисквания. Той
поставяше конкретни задачи и държеше за стриктното им изпълнение в срок. Личното ми
мнение е, че членовете на комисията - хабилитирани лица (инж. Н. Николов не отстъпваше
с нищо по отношение на компетентност и готовност за работа), бяха навикнали на работа с
високи натоварвания. Във всички заседания неотклонно присъстваше и инж. К. Проданов –
със свои идеи и собствен принос.
Не мога да пропусна и участието на г-жа Л. Младенова, която осигуряваше логистиката на
срещите, както и на няколко (тогава по-млади) колеги – инж. Ст. Кинарев, инж. Г. Кордов, инж.
М. Стефанова, инж. М. Йорданов и инж. Р. Иванова. В горещите дни на юли-август срещите
се провеждаха в канцеларийката на ССКБ, а след една контузия на проф. Карамански и в
жилището му. Професорът „впрягаше” всички (включително и съпругата си) в решаването на
задачите, сред които главната беше Уставът.
Все си мисля, че проф. Малчев неточно сочи това време като юни-юли. Тогава нямахме
юридическата компетентност да отделим „зърното от плявата”, да осмислим Устава, като
самостоятелен и основополагащ нормативен акт за дейността на Камарата. Разглеждахме го
едва ли не като Правилник за приложение на ЗКАИИП и в него бяха пренесени постулатите
на Закона, без да потърсим и намерим възможности за обогатяване дейността на Камарата,
да посочим по-богати възможности за автономното й развитие.
В крайна сметка като парадокс на базата на един и същи Закон се направиха два устава (на
КАБиКИИП), коитонямахамногообщопомежду си. Товаразличие (иразминаване) продължава
и досега, въпреки поддържаната колегиална атмосфера между членовете на двете камари
и на техните ръководства. Давахме си ясна сметка за едно – важно е Камарата да стартира,
а бъдещите ръководства щяха да носят отговорността по изглаждане на нормативната база.
Учредителното събрание се проведе на 27-28.09.2003 г. в Дома на техниката – София.
Съгласно „сценария”, събранието се председателстваше от най-възрастния член – инж.
Ангел Филипов (р. 16.01.1922 г.). След приемането на Устава следваше да се проведе избор
на председател и 10 членове, съгласно чл. 21, ал.1 от Закона. С приемането на Устава
Учредителното събрание придоби права на Общо събрание на КИИП. Съгласно ал. 1 на чл.5.9
КИИП: Начало - факти, документи, спомени
инж. Любомир Грънчаров
юбилей
юбилей