Basic HTML Version
26
27
Смятате ли, че днешният облик на Камарата отговаря на идеите и представите на
проф. Карамански?
Всички ние, когато създавахме закона възприехме разбирането на проф. Карамански, че
този закон трябва да превърне КИИП в логистичен център на МРРБ по законодателството и
специализираните въпроси, касаещи строителния инвестиционен процес.
Този закон трябваше да защити професията на инженера конструктор и на останалите
инженерни специалности от нелоялната конкуренция на колеги, заемащи държавни или
общински постове, даващи им предимство при получаването на проектански задачи.
Законът трябваше да прекара ясна разделителна линия между лицата имащи право да
проектират, да строят, да извършват надзор и да бъдат контролни инженери.
С течение на времето и смяната на правителствата бяха направени редица промени, които
пречат на сегашния закон да изпълни първоначалния си замисъл. Проектантите вече не са
с подобаваща тежест в строителния инвестиционен процес, заради монопола на шепа едри
строителни предприемачи, които наложиха инженеринга, като основен начин за извършване
на строителство в България.
Така КИИП се превърна в присъдружна организация на Камарата на строителите. Всичко
това не би се харесало на проф. Карамански и е в противоречие с идеите и принципите, които
той защитаваше.
Регресивни поправки не само в ЗКАИИП но и в ЗУТ и Закона за обществените поръчки
допринесоха за този процес.
Днес основният принцип - утвърждаване личността на професионалиста архитект и инженер
в процеса на проектиране и строителство е погазен. Никое нормално общество не създава
закон, за да облагодетелства определена негова част. Закон за камарите или сходни закони
по света се отнасят за ключови професии с особено значение и са наложени от обществения
интерес, който истински трябва да бъде защитен.
Мисля, че проф. Карамански би се съгласил с мен.
Какви са спомените Ви за проф. Карамански от
Университета?
Помня го като млад асистент в катедра «Строителна статика»
- добронамерен и знаещ, той не беше от страшилищата за
студентите по архитектура.
Проф. Карамански беше ентусиазиран за създаване
на Камара на строителните инженери. Вие като пряк
участник в тези събитията, какви спомени имате от
участието на проф. Карамански при създаването и
приемането на Закона за ЗКАИИП ?
Бяхме готови с проектозакона за архитектурната камара,
когато ме посети проф. Карамански. Аз го запознах с това,
което сме направили и много се зарадвах, че принципите,
върху които той е изграден, се споделят изцяло от него. След
това с проф. Игнатиев като авторитетни личности, помогнаха
за приемането на ЗКАИИП в Народното събрание.
Смятате ли, че днешният облик на Камарата отговаря на Вашите и на проф.
Карамански поредстави за този организация?
Що се отнася до мен, смятам, че организацията е обезсмислена в голяма степен. Още при
приемането му Законът беше деформиран, а в следващите години този процес продължи.
Принципите, зад които застана и подкрепи проф. Карамански бяха изоставени.
арх. Стефан Беязов,
Председател на КАБ,
мандат 1993-1995 г.
Професорът и арх. Беязов се включиха активно в работата. В последствие поканих и проф.
Игнатиев и така се сформира експертното звено, което заедно с народните представители
Илиан Попов - председател на комисията, Ремзи Осман - зам. председател и Свилен Димитров
- член на комисията, изготви най-добрия, по нашите разбирания, законопроект.
Той беше гласуван на първо четене в началото на 2001 г., но поради приключване на
мандата на 38-то НС второто му четене и приемането му станаха през мандата на 39-то НС.
ТогаваРемзиОсманбешестаналпредседателнаспециализиранатапарламентарнакомисия
и съдейства законът да бъде приет. През цялото това време проф. Карамански отделяше
много време и енергия да разсъждава, да анализира, да предлага идеи, да убеждава.
Той беше моторът за създаването на закона, а ние като народни представители осигурихме
и парламентарното мнозинство за приемането му.
юбилей
юбилей