3
ЗА ЕВРОКОД 7, ЗА ОБУЧЕНИЕТО
ПО ГЕОТЕХНИКА В УАСГ
И ЗА РЪКОВОДСТВОТО
ПО ГЕОТЕХНИКА
3 / 2012
№
п о з и ц и я
текст
проф. д-р инж. Георги Илов
За Европейските норми в
областта на Геотехниката
Европейските норми – Еврокодове, както
е известно са стройна система от правила
и принципи – голяма част задължителни за
страните членки на ЕС. Тези правила и принципи
съпътстват един метод за проектиране, известен
от много години като
метод на граничните
състояния
. В разработките на Еврокод 7 (ЕК
7) този метод за проектиране се съпътства от
различни групи коефициенти – за въздействия, за
свойства и за носеща спосoбност, които всъщност
различават (само като величини) Еврокодовете от
това, което беше преди. Иначе, всичко останало са
гранични състояния, които проектантът е длъжен
да провери, гарантирайки по този начин своя
проект.
Като уводни думи за Еврокод 7 следваше да
се каже, че „документът” предлага три варианта
– DA1, DA2 и DA3 на метода на граничните
състояния. Нашата страна е избрала DA2 (немския
вариант) и според мен напълно логично. Освен
това проверките се правят в пет групи гранични
състояния – GEO, EQU, STR,HID и UPL, всяка една
със своите особености и изисквания. Оказва се,
че като схема на прилагане на Еврокодовете, тази
на ЕК7 е най-сложна.
Същественото в т.нар. конструктивни
Еврокодове е това, че са дадени и точни
процедури за всяка проверка, свързана с
определен елемент от конструкцията, която
следва да се спази за съответното гранично
състояние. За съжаление това съвсем не е така в
Еврокод 7 – Геотехническо проектиране.
Вариант на Еврокод 7 излезе за пръв път през
1986 г. От тогава 25 години този код се подобрява
и от 2 години имаме неговия окончателен вариант.
Имаме и задължението да го внедряваме от
1.01.2011 год.
За разлика обаче от Еврокодовете в другите
конструктивни направления, нашият Еврокод има
един недостатък, който го прави много труден за
използване. Прекрасни са дефинираните правила
и принципи на метода на граничните състояния,
характерни за Геотехническото проектиране,