Basic HTML Version
12
дума носимоспособността на срязване да
превишава носимоспособността на смачкване
на болтовите съединения. Но в самия код това
не го пише!
Трябва да се отбележат и два концептуални
проблема:
Първият проблем се крие във факта, че на
много места има прекалено резки скокове на
отделни величини в зоната на граничните случаи.
Например – коефициентът на поведение за
стенни системи със свързани стени клас DCM
скача от 3.6 на 2.0 от двете страни на границата,
която отличава усукващо деформируемите от
останалите системи. Друг пример – вертикалната
компонента на сеизмичното въздействие се
отчита само в случай, че avg e по-голямо от
0.25g. Ако avg е по-малко или равно на 0.25g -
вертикалната компонента не се отчита, което е
странно от гледна точка на досегашния ни опит
и не е в посока на сигурността. Кратък преглед
на картата и списъка с населените места от
сеизмичното райониране към националното
приложение показва, че в нито един град няма да
се налага отчитане на вертикалната компонента,
с изключение на Благоевград вероятно.
Да не говорим за други странни неща,
съпътствъщи сеизмичното райониране –
най-странните от които са, че в списъка с
населените места големите градове ги няма, че за
град София референтното ускорение вероятно е
0.23g, а за Банкя е 0.15g и др. Още по-странно е, че
в една и съща община – Гърмен, Гоце Делчевско
има села с референтни ускорения между 0.15 - за
Горно Дряново и 0.32 – за Долно Дряново? Какви
са тези свръхценни населени места и общини,
какво е това чудо???
Вторият концептуален проблем е, че всички
изисквания за проектиране и детайлиране в
райони с висока сеизмичност се прилагат и за
районите с относително ниска сеизмичност,
където в редки случаи сеизмичните въздействия
участват в меродавните комбинации на
въздействията. В случай че меродавни
за оразмеряването на конструкциите са
провисванията – например от сняг – както
често се случва в Северна България – при
стоманени рамки с големи отвори се налага
използването на мощни ригели. Да се реализират
дисипативни зони в такива ригели би довело
до значително преоразмеряване на колоните,
заради необходимостта от завишаване на
тяхната носимоспособност. Не че няма изход от
такава ситуация – например чрез реализиране
на дисипативни съединения, или чрез
приемане на концепция с ниско дисипативно
поведение /при която има риск от допълнително
преоразмеряване/, но най-препоръчваният
начин си остава неприемлив.
Изложените дотук примери са много малка част
от въпросите, които възникват след подробно
запознаване с материята.
Множество други въпроси към ЕUROCODE 8
бяха зададени от автора на настоящото изложение,
преди повече от две години – на всевъзможни
форуми. Един – два въпроса намериха отговор в
безкрайния лабиринт на системата, но основните
си остават, като междувременно се появиха и нови.
1 / 2012
№