Basic HTML Version
7
реди пет години по желание на РБ
бяхме приети в ЕС.
Надявахме
се,
че
поради
членството ни в ЕС ще ползваме
р е д и ц а осезаеми ползи от излизането ни на
европейския пазар. В общата еуфория сякаш
забравихме, че поехме и политическо решение
за синхронизиране на българската нормативна
база с тази в ЕС.
В
областта
на
инвестиционното
роектиране като че ли най-тежката задача е
подготовката за въвеждане на еврокодовете.
През 1975 г. Комисията на европейската
общност приема работна програма в областта
на строителството с цел отстраняване на
техническите пречки пред търговията и
хармонизиране на техническите изисквания,
която на първо време да служи за алтернатива
на действащите национални правила в
страните членки, а впоследствие да ги
замести. През 80-те години се появяват
първите версии на еврокодовете, а от 1989 г.
те се разработват от Европейския комитет по
стандартизация (CEN).
Нормите, известни като еврокодове,
претърпяват няколко редакции в продължение
на повече от 25 години и след 1992 г.
последователно са трансформирани в
предварителни стандарти ENV.
Работата по създаването им завършва през
2008 г. и следваше те да придобият статут на
националени стандарти чрез публикуването
на идентичен текст или чрез потвърждаване,
като противоречащите им национални
стандарти трябваше да бъдат отменени
най-късно до март 2010 г.
Сега всичките 58 стандарта са утвърдени
като окончателни. Те отразяват последните
достижения на строителната наука и
практика, създадени от висококвалифицирани
специалисти, обединили усилията на развити
във всяко отношение страни.
Законодателното
въвеждане
на
приложението на еврокодовете строго
ограничава възможностите за продължително
избирателно използване на затворените
национални стандарти и налага усвояването
на еврокодовете като задължителна
нормативна база в повечето строителни
инвестиционни проекти.
Процесът на въвеждането на еврокодовете
обхваща три основни етапа: (1) превод на
техническата документация – 1 година, (2)
разработване на национални приложения – до две
години, и (3) период на едновременно действие на
националните и общоевропейските стандарти –
препоръчителен срок 2, но не повече от 3 години
[Eurocodes implementation 070307].
Дотук всички сме съгласни, само че действията
по внедряването имат различни адресати. Възниква
въпросът, доколко различните играчи в изготвянето
на строителния продукт си вършат работата и има
ли някаква съгласуваност между тях.
Да започнем с преглед на етапите за въвеждане
на еврокодовете, приети от всички страни в ЕС, и
кой би трябвало да отговаря за това у нас.
· Коректен технически превод на нормативните
документи
· Разработване на всички необходими
национални приложения
МРРБ чрез субсидиране на БИС, 9 части не са
преведени и за тях няма национални приложения.