8
· Разработване на ясни, лесни за ползване
тълкувателни материали и ръководства за
приложение на еврокодовете с включени примери
МОН, университетите, различни програми
за целево финансиране, професионалните
организации.
· Начини за разпространение / достъп до
различни информационни материали.
· Популяризиране на дейността и отговорностите
на ТК56 като формация за изясняване на технически
неясноти и запитвания, свързани с текстовете на
еврокодовете, и като връзка с международните
институции (JRC) за изясняване на тези проблеми
Безплатно разпространение на националните
приложения от МРРБ, подарени на УАСГ комплект
еврокодове от МРРБ, Договор между БИС и
КИИП за разпространяване на еврокодовете
на преференциални цени за членовете на
КИИП.Набавянето на еврокодовете по общия ред
е скъпоструваща процедура.
· Определяне на преходен период, в който в
зависимост от заданието на инвеститора е възможно
избирателно прилагане на (А) еврокодовете или (Б)
националните норми за проектиране
МРРБ подготвя Наредба за проектиране на сгради
и съоръжения чрез прилагане на еврокодовете и
националните приложения към тях.
· Координация и взаимодействие между
отговорните институции и организации за
разработване и провеждане на единна образователна
политика, ориентирана към въвеждането на новите
общоевропейски стандарти
Пълна липса на съгласуваност между МРРБ и
МОН, повечето от университетите не са започнали
работа по пренастройване на учебните си програми.
Подготвителна работа от страна на КИИП с
организирането и провеждането на въвеждащи
курсове, национални и международни семинари за
запознаване на строителната колегия с еврокодовете
и опита на водещи чуждестранни експерти във
въвеждането и прилагането на еврокодовете.
От КИИП са обявени конкурси за разработка на
„Еврокод 2 - Ръководство по стоманобетон“, автори
проф. Константин Русев и колектив, „Еврокод 7 -
Геотехническо проектиране“, автори проф. Георги
Илов и колектив, „Еврокод 8 – Проектиране на
конструкциите на сеизмични въздействия/ част
нови сгради, автор проф. Петър Сотиров и колетив;
част усилване на съществуващи сгради”, автор доц.
Елена Васева и колетив, които се очаква да бъдат
готови към края на януари 2012 г.
Допълнително е договорено „Ръководство за
проектиране и указания за приложение на БДС EN
1090-2“, автор доц. Михаил Цанков.
· Изготвяне на процедура за удостоверяване
на познаването на новата нормативна база при
получаването на свидетелствата за проектантска
правоспособност, контролен инженер, надзорник
и т. н.
В момента в ЗКАИП и устава на КИИП няма
процедура, която да урежда този процес.
· Адаптиране на лицензираните програмни
продукти към еврокод и националните приложения
Няма сериозно проучване кои и до каква степен
от програмните продукти отговарят на изискванията
на еврокод.
· Социално-икономически ефекти от въвеждането
на новите нормативни документи: завишаване на
производствените разходите на всички участници
в инвестиционния строителен процес във връзка
с въвеждането и използването на еврокодовете
– инвеститори, проектанти, строители, надзор,
общинска администрация, краен потребител
· Поддържане и развитие на еврокодовете
В момента по възлагане от МРРБ се изготвя
„ЧАСТИЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО от
въвеждането на Наредба за проектиране на сгради
и съоръжения чрез прилагане на еврокодовете и
националните приложения към тях“.
Закъснялото изготвяне на тази оценка води до
липса на каквито и да е приоритети за процеса на
внедряване от различните програми за финансиране
- „Научни изследвания на МОН“, програмите за
конкурентоспособност, средствата от техническа
помощ по различните европрограми и др.
· Екологични ефекти, свързани с (а)
необходимостта от повишаване на енергийната
ефективност и с (б) живота на конструкциите
По тези въпроси е работено на парче, без
отделните институции да съгласуват усилията си
за постигане на някаква крайна цел.
Гореизброените въпроси смущават сериозно
членовете и ръководството на КИИП.
Това е причината с писмо (изх. №
КИИП-305/20.07.2011 г.), адресирано до министър
Плевнелиев, в което излага своите аргументи,
ръководството на КИИП да изиска спешното
внасяне на проблема с въвеждането на еврокодовете
в България за разглеждане от Консултативния съвет
към МРРБ.
Липсата на реакция от страна на МРРБ
наложи да изпратим второ писмо, наш изх. №
КИИП-385/12.10.2011 г., адресирано до министър
Лиляна Павлова, с което настоятелно за втори
път изискахме спешното внасяне на проблема
с въвеждането на еврокодовете в България за
разглеждане от Консултативния съвет към МРРБ.
Към 25.11.2011 г. все още не сме получили
отговор от страна на МРРБ.