Page 38-39 - final

Basic HTML Version

юбилеен сборник
10 години киип
38
39
(над 30 на брой) за събития, организирани от УС или от Регионалните колегии.
Поставено бе началото на издателска дейност.Издадени бяха:
1. Наредби и методики за определяне на минимални цени в инвестиционното
проектиране и строителния надзор („Строителен обзор“, кн. 9/2004 г);
2. „Ръководство за предпазване на сградите от наводнения и проектиране на
съоръжения за предпомпване на отпадни води“- автор проф. д-р инж. Ганчо Димитров;
3. .„Ръководство за проектиране на канализационни системи в сгради“-автор
проф. д-р инж. Ганчо Димитров;
4. „Тръби за сградни канализационни инсталации“ - автор проф. д-р инж. Ганчо
Димитров;
5. Бюлетин „Български инженер“;
6. Наредба №15/2005 за технически норми и правила и експлоатация на обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;
7. Наредба №3/2007г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на
електромонтажните работи (изд. КИИП);
Наредба №7/02 за проектиране на съоръжения в земетръсни райони (Бюлетин
„Строителство и архитектура“).
Считам за необходимо да припомня на колегията, че за 4-ри години членската маса
на КИИП нарасна както следва: от 2003 г.- 4649 до 2007 г.- 10411 души. Само за 2004 г.
са приети над 3300 нови членове. Тази интензивност намалява с годините. Обратна е
тенденцията при техническите контроли от 582 за 2004 г. в 2007 г. вече са 998, като броят
им до днес продължава да расте, което е основание за размисъл.
Разнообразните по количествен състав регионални колегии даваха или отнемаха
възможността за по-организиран живот, за провеждане и участие в полезни за всеки член
мероприятия. Много бе трудно на малките като състав регионални колегии. Ограничените
средства, с които разполагаха, се отразяваха негативно върху активността им. Те правеха
всичко възможно да скърпват бюджети, за да съществуват все пак. Грешка на УС бе, че не
намери време и подход да ги подпомага. Фактът, че при големите регионални колегии се
концентрират повече средства, им даваше самочувствие и самоувереност, което понякога
водеше и до непризнаване на нормативните постановки и изисквания..
Тук не съм отразил дейността, успехите и неуспехите на Регионалните колегии, дейностите,
които те са провеждали в съответствие с решенията на ОС и УС по собствени инициативи.
Далече съм от мисълта, че всичко е било лесно и безпроблемно. Имаше и още много да се
желае с оглед на подобряване и на структурата на КИИП и на управлението. Логично е да се
запитаме: “Ефективно ли работиха нашите регионални колегии и професионални секции?”
Отговорът на този въпрос е сложен и нееднозначен.
Другото, което трябва да отбележа е, че съществуваше всеобща незаинтересованост от
страна на колегите към това, което Камарата и отделните регионални колегии организират и
вършат. Примерите са общо взето навсякъде, или там, където не е така, това идва да потвърди
извода, като някакво изключение. Все още има колеги, които не споделят необходимостта
от обучение през целия проектантски живот, но искат признаване на актуална проектантска
правоспособност, днес и завинаги.
Равносметката за извървения път е една - работих честно и всеотдайно, дадох от себе
си всичко, за да оставя финансово осигурена, с ясни цели и подобаващо бъдеще Камара.
Благодарен съм, че тръгвайки от”нищото” не бях сам, а с толкова много безкористни
съмишленици. Камарата сме всички ние и от нас зависи какъв ще бъде нейният облик.
юбилей
юбилей