Page 60-61 - finalhq

Basic HTML Version

юбилеен сборник
10 години киип
60
61
Като член на техническата комисия поех ангажимента да проуча залите в Дома на техниката.
Трябваше да осигурим зали са общото събрание и за всички секции при възможно най-ниски
цени.Така разбрах, че Зала 1 може да събере 360-379 души, ако се отвори към Зала 3.
Наемите с включен ДДС бяха за един ден съответно за Зала 1 -220 лв. За Зала 3 трябваше
да се платят 120 лева, а за останалите по-малки по 60-80 лв. Намериха и ми дадоха схема
на местата в Зала 1, когато се ползва самостоятелно.
Инж. Кордов разпредели преброителите по сектори. За всеки преброител приготвих схема
на местата в сектора, а в ляво на схемата имаше свободно място за отбелязване на отделните
гласувания. Така преброителят знаеше предварително броя на местата в своя сектор, а
вероятността за грешки беше сведена до нула. Съвсем отговорно заявявам, че това бяха най-
коректните преброявания в историята на Камарата.Нямаше несъответствия и обструкции.
От приложените схеми можете да си направите извода колко време си губим в безсмислени
гласувания и, което е по-лошо не си взимаме поука. За преброителите не бяха предвидени
заместници . Същите хора бяха и на бюрата за регистрация.
Много отчетливо са се запечатали в паметта ми няколко момента от събранието.
Регистрирах делегатите на четвърто бюро. Там попадаха и пловдивчани. Тези хора до един
нахлуха в залата за регистрация, като армия, със съсредоточени, сериозни и дори свъсени
лица. Излъчваха желание за битка на всяка цена. Другите делегати се смееха, разговаряха,
но “моите” пловдивчани грабваха материалите, някои дори не казваха и благодаря и
продължаваха” щурма” към Зала1. На мен беше отреден седми сектор за преброяване.
Когато заех мястото си видях познати лица. Бяха повечето от Пловдив, но лицата им грееха,
шегуваха са, разговаряха спокойно-изобщо други ведри хора, до момента на гласуване.
Тогава се връщаха старите познайници. Част от пловдивската група бяха в осми сектор.
Там до централната пътека, един зад друг седяха колега от Пловдив ( рус, с очила и много
съсредоточен) и мой колега от УАСГ-Йонко Пенев. Йонко Пенев оживено обясняваше на
другия нещо и все се оглеждаше, сякаш търсеше някого. Не знаех какво си говорят двамата,
но явно темите са били общи, защото се изслушваха. Разбрах, че събеседникът на Пенев е
бившият депутат Свилен Димитров. Залата след откриването се възпламени.
Толкова емоции се „отприщиха”, като чели сдържани специално за случая. Някои се втурнаха
да променят всичко, сценарий, проекто-предложения. Започна дълго и мъчително гласуване
на дневен ред , комисии, регламент, избор на председател. Слава Богу, ”изтрезняха” и
си спомниха за какво са в залата. Изборът на представителите на секциите вече течеше
спокойно. Приемането на Устава на Камарата протече значително по-умерено. Страстите се
бяха уталожили.
След първия ден на събранието се прибрах уморена и с толкова смесени чувства, но с
надежда, че започва нещо смислено и добро за всички проектанти. От избраното ръководство
познавах само доц. Проданов. Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждавам,
че на Учредителното събрание сме направили правилен избор. Съчетанието на управленския
опит с познаването на нормативната уредба, отстояването на решенията в името на каузата
бяха онази сплав, необходима за създаване на здравите основи на КИИП. Всички се чувстваха
пионери в своята дейност и даваха най-доброто от себе си.
Прекланям се пред силата на духа и волята, проявени от всички, които имаха и имат
достойнството да носят своя кръст, да пренебрегнат незаслужената обида, да подадат ръка
на приемниците си и да вървят напред в името на поставената висока цел.
юбилей
юбилей