Page 24-25 - finalhq

Basic HTML Version

24
25
Така, през
2001
година, когато започва изготвяне на Законопроект, който да въведе
изискванията на директива
85/384/ЕЕС
за взаимно признаване на дипломи за квалификация
и признаване пълна проектантска правоспособност в областта на архитектурата, проф.
Карамански установява контакт със съставителите на законопроекта и активно започва
да работи за разширяване обхвата на законопроекта с инженерните специалности на
инвестиционния проект.
За проф. Карамански бе важно да се бори за изработването на добър закон за съсловните
организации на инженерите и архитектите. Той бе убеден, че един закон може да бъде добър
само ако гилдията, за която той е предназначен, споделя неговата философия и неговите
идеи. Затова той активно участваше в процеса на разглеждане на проектозакона в комисията
по местно самоуправлвние, като представяше становища от браншовата организация
ССКБ
,
също беше в контакт с депутати от Народното събрание при приемане на
ЗКАИИП
.
С много ентусиазъм е защитавал основните постановки за видовете проектантска
правоспособност, за това да бъде отделена държавната и общинска администрация от частния
бизнес, защото това е крещящ конфликт на интереси, за това дейността на проектанта да
бъде отделена от строителната дейност.
Проф. Карамански има голям принос за учредяване на новата организация – Камара на
инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
Той бе първият Председател на КИИП Областна колегия София-град - за съжаление
за твърде кратък период. Нелепа смърт прекрати творческия и обществен път на проф.
Карамански.
Ние винаги ще помним и съхраним ценните насоки и идеи за развитието на Камарата, които
той имаше и не се страхуваше да защитава пред държавните органи и пред Централното
ръководство на КИИП.
В периода на прохождане на новоучредената Камара на инженерите, когато се създаваха
организационните правила зафункционирането и, той със силата на убеждението се опитваше
да представи и защити своите виждания за принципите на работа на новите структури, както
и за оформлението на удостоверенията и печатите за проектантска правоспособност.
За съжаление, доста често неговите предложения се посрещаха с неразбиране от страна
на Централното ръководство.
Но той до посления си миг живя, погълнат от вяра в успеха на разумното начало и надежда,
че КИИПще се утвърди като успешна професионална организация на проектантите, участници
в инвестиционния процес и ще бъде един ден организацията, необходима както на инженера-
проектант, така и на обществото.
Какви са спомените Ви за проф. Карамански от
Университета?
Проф. Т. Карамански ми беше лектор по строителна
статика. Запомнил съм го като изключително ерудиран,
креативен и усърден човек. В спомените си съм закътал
и специално място за неговото чувство за хумор, с
което лекциите му ставаха непринудени и изключително
интересни. Още помня неповторимия му изказ.
Например шеговита форма за обяснение на простото
тройно правило - това което не знаем е равно на това,
което знаем върху неговото и по другото. Или няколкото
начина за построяване на диаграмите на разрезните
усилия - режа, ограждам, редуцирам; по чувство или чрез
преписване, но само ако мога да го направя по някой от
първите два начина.
Проф. Карамански беше ентусиазиран за
създаване на Камара на инженери. Вие като депутат,
какви спомени имате от участието на проф. Карамански в създаване на Закона за
КИИП?
След като се запознах с проектозакона за създаване на Камара на архитектите в България,
изготвен от екипа на арх. Стефан Беязов и консултиран от Екатерина Михайлова, предложих
да разширим обхвата на този проектозакон, като включим всички инженерни специалности,
участващи в изготвянето на инвестиционните проекти.
Тогава поканих проф. Карамански и арх. Беязов като експерти в парламентарната комисия
по регионална политика и местно самоуправление, която беше водеща по отношение на
закона.
инж. Методи Андреев,
депутат от 38-то Народно
събрание
Реализираха ли се идеите на проф. Карамански днес? Законът претърпя промени,
които не бяха в интерес на професионалната гилдия. Като че ли бяха допуснати
много отстъпления от неговите идеи, инженерите проектанти в известна степен бяха
изместени от мястото, което заемаха в инвестиционния процес.
Превърна ли се КИИП в общност на съмишленици инженери проектанти, отдали
живота си на тази професия? Това може всеки един да почуства и прецени за себе си.
Сякаш има доста неща, които трябва да бъдат направени, за да оправдаем надеждите
на професора.
юбилей
юбилей